"Отмъстителна поезия"? - Ами да, отмъщава Златна и добре отмъщава. Но не на "истината заради болките и раните, които нанася", защото истината в нейните стихове е друга: любов. Омая, болка, ревност, загуба, незабрава... Красиви неща, какво да им отмъщава тази поезия, тя с тях живее. Неподвластна на житейските уроци. Без упрек, без назидание отмъщава чрез очарование - позабравеното, пренебрегвано очарование на яснотата и непосредствеността. Златна Костова ни говори с глас на добър човек, вървящ през живота си с готовност за радост. С лекота на жестовете и думите. Припомня ни ги, безхитростно и с ... |
|
Цанко Серафимов е роден на 7 декември 1951 г. в гр. Гоце Делчев. За вършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като кореспондент, редактор в младежки и литературни издания, както и в областта на културно-историческото наследство. Автор е на стихосбирките "Река", "Пътуване към камъка", "Събуждането на тревата", "Дъждът на буквите", "Врата към светлината", "Съдът на мъртвите", "Отвъд оградата на самотата", "Почти сбогом", на пиесата "Лето 1014-то", на историко-публицистичния труд "Енциклопедичен речник ... |
|
Настоящото представително поетично издание, подготвено от издателство "Нов човек", е базирано на издавания вече поетичен сборник "Слънчеви песни". Съставено е само от сонети. Прибавени са и някои от сонетите, включени в големия сборник "Лето Господне", който предстои да бъде издаден в четири части - така е замислен и от автора. Първата част от този знаменит сборник излиза от печат едновременно със "Слънчеви сонети" и включва поетичните творчески пориви на Димитър Петканов във връзка с Житията на светците и църковните празници за месеците януари, февруари и март. Пролетна песен ... |
|
В стихосбирката на П. Андасаров сякаш е събрано не само творчеството му, но и неговият живот, населен със самородни мегафори, неочаквани поетични находки и изпълнен с болките и радостите на един творец, намерил своето заслужено място в българската литература. Този, който има сетива за поезия може да се докосне до многообразието на неговите стихове, до многоцветната им музика, дълбоката мисъл и високото въображение и те да останат в душата му като дългото ехо на песен. ... |
|
В "Сянката на хоругвите" Боян Ангелов продължава да разгръща и развива търсения, започнати още в предишните му стихосбирки - "Далнина" и "Поледица". И тук виждаме същите знакови думи, зад които стоят глобалните символи и метафори, емблематизиращи понятия като свобода, волност, непокорност, вярност и достойнство, подлост и храброст, дълг и чест, усещането за мимолетност и преходност на земното, както и предчувствието за вечността на духовното. ... |
|
"Сега когато вече нямам думи и думите ме нямат имам право да мълча имам право да спра да пиша за дни за месеци за години напред казах всичко каквото имаше да кажа казах всичко каквото имаше да кажа и всичкото през мен се преразказа." Петър Петров Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. в град Враца. Възпитаник на ПМГ "Акад. Иван Ценов", профил - физика. Завършва специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Учи публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". По професия журналист. Телевизионен водещ, ... |
|
"Не ще се уморя да повтарям, че четящият човек е по-знаещ, по-можещ и по-добър! Убеден съм, че всеки любознателен човек, който се докосне до тази книга и я прочете, ще открие в нея частица от себе си!" Паун Гашев "Една изповед не стига на света. Кога тепърва туй ще проумея, че животът ми е пълен с красота, която не успях да изживея?" Из Изповед ... |
|
"Владислав Христов е един от най-издържаните, последователни и съдържателни съвременни български поети, които в нюанса, във финото, едва незабележимо изменение търси и открива поетическото настроение и въздействие. Бих оприличил тази негова книга на тушова рисунка - едно движение на ръката, но овладяно до съвършенство и ето го стихът!" Митко Новков "Комореби" е най-добрата сбирка от мигновения на Владислав Христов. Тя продължава неговите наблюдения и самонаблюдения на словесен фотограф. От книгата лъха свежест, финес и чувство зя мярка - и в броя на философските питанки, и в безброя на вътрешните ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Любовта се надвеси във вратата ми - искаше да влезе..."Тъкмо сега, нямам време" - отговорих."Ти нямаш нищо друго, освен вода, солена вода и вятър, - каза тя. Аз нося звукът на небето." Рада Добриянова ... |
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... "О рало в синьото! Орал в синьото синът на синьото, всичкият сън, сит от ситно сито, което се нуждае от тези тръби сажди, от онези лъжи горе, които тръбят звуци върху този пречист сняг. Нека му се връща всичко, пропастта да ни върне, вратите нека са добре залостени с оня клик, наполовина огън, наполовина мрак, и полет и лек, свято отсъствие на оня лъч, на оня знак който не може да се изпълни, да върже, да привърже рало за синьо, сито за ситно, всички за него, на снега, който най-вероятно е." Санде Стойчевски & ... |
|
Обикновено причисляват Толнаи към авангардните поети, но е невъзможно да се каже като представител на кое точно течение бихме могли да го оприличим. Той по-скоро прилича на онези творци, впрочем също в центъра на неговото полезрение и интереси, които, дълбоко пропити от големите духовни течения на епохата си, дори поддържащи тесни връзки с представителите на определящите трендове, в собствения си творчески път все пак следват напълно различна посока, а средата им е нужна дотолкова, доколкото ѝ се противопоставят. За Толнаи красотата е "спяща категория". Тя не е активна, не е актуална вече дори в днешните ... |
|
Жан Портанте е един от най-интересните европейски поети, пишещи на език, различен от техния роден. Всеки език е език в Езика, и всеки език си има сянка или самият той е сянка на друг език. Тези две посоки не се взаимоизключват в стихосбирката му "Точки". Едната стига до вътрешния ритъм на дишане, който силно се различава от видимата си форма, както китът изглежда риба, а е млекопитаещо с бели дробове. Другата намира страха от загубването на езика, но и винаги отново и отново отвоювания език. Думите се изтриват сами още при писането, дишат успоредно в езиците, изменят значенията. Point de depart не е начална ... |