"Познавам този поет отдавна, затова не се учудих: веднъж посади обецата на своята любима, а от пръстта поникна дръвче, с което живее и до днес; в отражението на очилата му е винаги зелено, там винаги откривам самотата на биологията. Тези стихове могат да ви разискрят."Васил Балев "Днес е добър ден да прочетеш тази книга. Тя ще те заведе на разходка в свят, който не познаваш. В него живее само един човек. Ти. Ти, който си самотен понякога. Понякога ти е студено. Понякога си изгубен в плавните извивки на града, на света, на вселената. Но винаги присъстваш. Точно тук. Точно сега. В тази книга живее онова твое ... |
|
Стихове ... "Тази книга не е само стихове. Тази книга е свят, в който думите се обичат. Те тръпнат от болка, полудяват от нежност, опияняват се от съвършенството на мига и се впускат в смели пътешествия до най-вътрешното вътре, до сърцевината на чувствата. Тази книга е любов във всички цветове на сърцето. Добре дошли в света на Валентин Евстатиев."Росица Петкова "Един клавиш, след него друг, потъват под безшумни пръсти. От тишината пада звук, ръми на капки млечно гъсти. Отеква стъпка, после пак, оглеждат се и ме намират. Два стиха сплитат светъл знак и страховете в мен умират." Из "Докато имам ... |
|
Пак искам да валиш Тъй кратко беше хубавото лято. Внезапно после всичко отмиля. В коктейлна чаша на тъгата горчив пелин прибави есента. Велико лято! Винаги валеше Целуваше ме, милваше дъжда. От капките си сребърни тъчеше завеси за любовни небеса. Разтапяше с тих ромон часовете на ласките - в горещата вода, на думите - в магичните куплети, на чая недопит - във сладостта. Маргарита Мартинова ... |
|
"Денонощия" е четвъртата книга на Рени Васева. Една стихосбирка, събрала между кориците си 200 стихотворения, обединени в 40 цикъла. Стихосбирка, която няма аналог в съвременната ни литература, не като обем, който сам по себе си е впечатляващ, но като изобилие и плътност на образи, настроения, внушения и идеи."Ще си позволя само няколко обобщения и няколко щриха, защото всеки текст от тази книга може да каже онова, което аз не мога - да предаде усещането за недоизказаност; за непълнота, която чака да бъде изпълнена с духовна същност, за препълненост, която избликва от всяка дума, стих, докосване до ... |
|
"Мрачно-хубава книга е написал Александър Байтошев. Поезия, оголена до самия кокал на живота, до въглена и въжето на болката, до черно-бялата ѝ графика. Смело и силно в страданието си писане." Георги Господинов ... |
|
"След "Път където го няма" (2002) и обикаляне по летищата на Торонто и София, спешно пристигна "Екземпляр по пощата": отново свръхдоза екологично чиста поезия във втората книга на Теодора Куцарова. Които не познават авторката, ще бъдат провокирани от свежия вкус на думите ѝ. Главозамайващи, покосяващи, сеизмични. С няколко замахвания тя знае как с хирургическа острота да премине от януари до юни-юли и да остави следа в сърцето. Знае, че пролетта е храненица на зимата, затова пише за простото и за малкото. Не се влияе, а търси. Помита представите за това кое може и как може, защото може ... |
|
Елена Вълкова е родена в гр. Елена, но корените ѝ са от Самоков. Завършила е СУ "Климент Охридски", специалност Математика. Била е преподавателка в различни гимназии в Плевен, общински съветник, обществен възпитател. Автор е на стихосбирките "Да имаш име" (1978), "На път да се разминем" (1992), "Милост за България" (1994), "Евангелие от Мария" (1999), "На женско рамо" (2003). Настоящата стихосбирка е своеобразен завършек на трилогията, посветена на живия Бог. ... |
|
Поезията на Ина Иванова опитва да улови природата на нетрайното. Уязвимата крехкост на човека, силата и куража му. Поезия, която свети и боли. "Дръж сърцето си тихо. Когато небето е скрито като нож. Дръж сърцето на светло, казвам." Ина Иванова ... |
|
"Това е поезия, която придава на родната ни традиция култивирана душа и финес. Тя доказва, че "Европа" е най-вече вътрешно състояние и личен избор за този, който иска и може, а не някаква сияйна Атлантида, отстояща на светлинни години от колективно-кармичната българска дамга... Отделните стихотворения са части от един несекващ монолог, но това е най-диалогичният монолог, който съм срещал по време на собственото си сноване из българската поезия." Владимир Трендафилов "Бих казал, че Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или ... |
|
Поезия, проза, импресии, критика. ... Ваня Константинова (23.10.1960 - 15.04.2015) е родена в София. Завършила е класически балет в родния си град и в Петербург, а също и полска филология в Софийския университет и в Ягелонския университет в Краков, Полша. През 2011 г. основава Фондация за литература и изкуство "Лексема", която подпомага публикуването на нови книги от съвременни български автори. Нейни разкази, стихове и литературни рецензии са публикувани в редица периодични издания, литературни сайтове и антологии. Съавтор на поетичната книга "Четири цикъла" (2005; заедно с Божидар Пангелов) и автор ... |
|
"Дъщерите на стихотворението Стихотворението е кръг. Откъдето тръгнеш, там се и връщаш, но някак се оказваш по-нависоко. Стихотворението има архитектура. Тя е уникална. Ако не я уловиш, губиш част от смисъла. Стихотворението има пластове - за мен то е баница с мед и сирене. Аз го обичам така. Стихотворението е надежда. Това не го забравяй. Стихотворението е обич. И ухае на теб. Винаги." Из книгата ... |
|
Авторът е лауреат на Националния младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" 2011. "Отсега ти казвам: няма да те удостоя с поантата която заслужаваш къде приключват миглите къде започва въздухът между телата ни не се наемам да реша и трудно ми е да повярвам че историите си имат край; та свършеците са неуловими като да познаеш сняг от сняг като ъгълчетата на устата ти когато ти признах: от всичко най ме бива в пристрастяването особено към вредните неща особено когато няма изглед за добра развръзка." ... |