"Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода ... |
|
В предлаганата книга са включени сто и една любовни танка, като малко повече от половината са от първата антология с японски песни Манйошю "Сборник от милиарди листа", а останалите – от императорските антологии, съставени между Х и ХІІІ в. "Дори да ме забравиш, замълчи за това. Остави ми за спомен недосънуван сън от мимолетния ни свят."Ума но Найши ТРАДИЦИОННАТА ЯПОНСКА ПОЕЗИЯ В предлаганата книга са включени сто и една любовни танка, като малко повече от половината са от първата антология с японски песни Manyōshū Сборник от милиарди листа, а останалите – от императорските антологии ( ... |
|
"Това са стихотворения, които търсят език за неназовимото. Които карат нагнетеното мълчание да проговори. Които заекват на самите себе си и ни позволяват да ги чуем. Без да дообясняват нищо. Натрупват се навътре, вместо да се разгръщат навън. Избухват като имплозии. Вътре в елементарните частици на материята, които се намират едновременно навсякъде и никъде. Защото са всъщност енергия. Не се улавят от дебнещия разсъдък, а само от освободилото се от него шесто чувство. Не търсят читател, за да го убеждават в някакви открити от тях истини. Както заобленият камък не търси ничий поглед. Просто съществува. Поезията, казва ... |
|
"Спящата принцеса сладък сън сънува и в съня си вижда: принцът я целува. Времето минава, принцът ѝ къде е? Спящата красавица почва да старее. Ей го, принцът иде. Гледа. Отминава - кой ще ти целува бабичка такава! Седемте джудженца вадят кърпи, плачат. Нажален, подсмърча даже разказвачът." Из "Стихотворения 2007 - 2013" Валери Петров е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход. Академик на БАН (2003). Майка му е учителка по френски език, а баща му - професор по правни науки. Валери Петров учи в италианското училище в София, което завършва през 1939 г. През 1944 г. ... |
|
Неделята е време, което отделяме за човека до себе си или за любимите си занимания. Ден на щастието, защото можем истински се наслаждаваме на свободата да бъдем онези, които сме всъщност - без маска и без грим, без необходимостта да правим компромиси с начина, по който виждаме света. Всички дни ще се казват неделя е книга, която се чете на един дъх. Авторът умело съчетава силата на ритмичното слово с похватите на драматургията, за да остави сюжетната линия интригуваща до самия край. Животът се състои в нашето минало, което с времето ни кара по-щедро да ценим настоящето. Сега и тук са думи от важно значение, тъй като ... |
|
Новата книга на Цветан Начев е искрена, остро изповедна и завладяваща с непосредната естественост и простота на изказа, с изчистеността на сравненията и оригиналната метафорика. Това е книга, заредена с благородна и светла вътрешна енергия. Талантливото вплитане на грубата реалност в деликатната плът на интимната поезия, майсторското използване на контраста между мечта и действителност – такива неща издават колко големи са са творческите възможности на поета. ... |
|
Невъзможното (1962) е произведение на Жорж Батай в три части (История за плъхове, Дианус и Орестия), в което треската на желанието е неразривно свързана с треската на агонията. То описва тревожността на разказвача пред женската голота, пред физическата прегръдка с жена и е своеобразно продължение на опита за трансгресията от Вътрешният опит (1943), който по-късно Батай теоретизира в Еротизмът (1957). Този вътрешен опит е преди всичко преживяване на истината, на невъзможното като празнота. Поезията в третата част, Орестия, е заявена като "омраза към поезията", извеждаща докрай невъзможността за изразяване с ... |
|
"О въжа усукани от викове Звън камбанен ниско над Европа Викове висящи на въжето Релси свързващи народите В тоя свят сме само двама-трима души С нищо необвързани свободни Да си подадем ръка." Гийом Аполинер ... |
|
След стихосбирката "Купидон е алкохолик", изписана в черно-бяло, дойде ред на поетична книга в розово. Облечете се в кашмирено-розово настроение и имайте наум, че докато разлиствате страниците може да ви се прияде розов захарен памук. Втората стихосбирка на поетесата Мариела Ганчовска "Сестра ми дойде" отново ще ви потопи в един шеметен свят на чувства и емоции, но този път на преден план е обичта между две сестри, между майка и дъщеря, между приятелки. В тази книга главни действащи лица са именно те - най-прелестните създания: жените. Разбира се, тук има място и за мъжете. Защото без тях просто не ... |
|
"Приятелката на един поет забременя от друг поет. Жената на автомонтьора поетът заобича и умра. Затова аз казвам: най-добра написаната с дим жена е. Ирина - примерно, Ирина - от Тютюн." ... |
|
В изданието "Музиката на гръцката поезия" са поместени гръцки песни, преведени на български език. То е съпроводено от CD с песни. Книгата е двуезична - на български и гръцки език. ... |
|
Преди триста години един драматичен инцидент разтърсва лондонския beau monde от времето на кралица Ана. По екзотична приумица младият лорд Питър нарушава правилата на благопристойното поведение и публично отрязва къдрица от косите на нищо неподозиращата хубавица Арабела Фърмор. Нанесената обида води до вражда между двете семейства, като се говори дори за дуел. Тук се намесва неподражаемата иронична муза на младия Алекзандър Поуп. Удържани в изискан героически куплет, човешките и свръхчовешки мотиви и деяния в неговото "Похищение на къдрицата" завихрят пространство на оспорени, но и шеговито препотвърдени ... |