Да свием юмруци! Когато гневният писък прониже ухото, когато проблесне в дългия, тъмен коридор между две гънки на мозъка, шевовете се пукат по всички фронтове и ноктите изтичат - от ръкавицата тогава изскачат партизани и вадят револвер. Успокоявам пръстите си и им казвам: всички вие, братя, сте ѝ нужни на шепата! Иван Негришорац Иван Негришорац е роден през 1954 г. в Тръстеник, Сърбия. Завършва Философския факултет в Нови Сад, където защитава докторска дисертация през 2003 г. Професор е по сръбски език в Мичиганския университет в Ан Арбър, САЩ. Публикувал е много стихосбирки: Гнилата ябълка, за която ... |
|
|
"Миниатюрите в Нямало ме едно време са скици - интуитивно нахвърлени, едновременно делнични и поетични. Те са история за сбогуване, израз на желанието за споделяне на порастването. Светът в книгата на Йоана Михайлова е висока кула, населена с персонажи, с които сме свързани от детството. Но общуването с тях сега е различно заради новия ракурс, вербалната постройка и ритъма, които изглаждат стените и отнемат стълбата нагоре, а често и преднамерено създават неудобства, като грахови зърна под дюшека." Иглика Дионисиева "Дебютната книга на Йоана Михайлова Нямало ме едно време разстила килим от думи, който ни ... |
|
|
Книгата Мурзилки е първата книга в жанра "работническо хайку", която се появява в корпуса на българската литература, както наскоро излезе книгата „Годината на дъждовника“ на Ана Стоянова, първата книга в жанра "народно хайку". Сборникът Мурзилки съдържа повече от сто стихотворения и кратки прозаични текстове, които хвърлят нова светлина върху работническата поезия и насочват читателя към личностна и национална еманципация със стремеж към свобода и човешко достойнство. Това е "стил", който никога не може да бъде старомоден." Димитър Анакиев ... |
|
|
"Луна в огледалото - една дълго събирана, чакана, обмисляна книга. Много от включените произведения вече са били публикувани в периодични издания, сборници и антологии. Книга - кръстопът. Докато изграждах концепцията за композицията и събирах късчетата поезия, с които да ѝ дам плътност и живот - стиховете остаряваха, затрупвах ги в ума си, събитията ни застигаха и отминаваха. Светът се промени и ние с него. Луна в огледалото следва логиката и строежа на почти всички стихосбирки, които издадох след 2018 г. Формалната конструкция е съставена от четири части - Безформие, Източни форми: монолози, Източни форми: ... |
|
|
Моят котарак Моят котарак е грациозен, мърка и ме бута с глава, за да ме измести и да лочи от паницата с моята чорба. Ще ми избие зъбите, като се натиска любвеобилно, но всичко е защото иска да се нахрани стабилно. Показва си грациозността, когато усети, че ще се яде. През другото време пет пари не дава, тогава му пада перде. Моят котарак мърка пред пакетчето с купешка храна. Това е пример, че изкуство не се ражда от любовта. Владимир Гюров ... |
|
|
"Ако аз съм нищо, нула, ако съм бледо петно върху бледото лице на света и ако всичко се ражда от нищото, ние кал и глина ли сме, земята ли е наша майка, първата, с четири страни, с четири стихии, суха, мокра, гореща, студена." Селимир Радулович Селимир Радулович е роден през 1953 г. в Цетинье. Издадени са седем негови стихосбирки: Последни дни (1986), Мечта за пустотата (1993), Влизам в сянката, татко (1995), За тайната на пазителя на всички сълзи (2005), Мечтите на светия пътник (2009), Под дъжд от сълзи от Патмос (2012), За пастира и камъка със седем очи (2015), Избрани стихотворения: По лицето на нощта (1996, ... |
|
|
Една книга, три свята за откриване - 53 стиха, 53 илюстрации, 53 прозаични откъса. Пътуване през думи, където поезията сънува, а прозата събужда. Тиха среща между поезия и проза - думи, които се прегръщат и разцъфтяват. Контурните илюстрации подсилват нежността на текстовете, рисувайки светове от чувства. От обич е книга за крехкостта, силата и вечността на обичта - дом за сърцето и очите. Убежище Душите умеят да превръщат нечии рамене в рай, връщат се там, където е вечен май. Душите правят дом, където най-малко Боли. Аглея ... |
|
|
Прочетете тези стихове. Те са като куршуми. Раняват смъртоносно и остават завинаги в сърцето - като точки на пресичане между фронтовата линия и тила, като мостове за взаимно разбиране. Войната изостря чувствата и осъзнаването. Подпрете се на рухналата стена. Вдишайте влага и прах. А после влезте в землянката - и вижте. Колко захар слагате в чая си. Как пържите картофи. Как присвивате очи от слънцето. Колко високо дърпате чорапите си. Дали смачквате хартиената чаша, преди да я хвърлите в коша? Този окоп е широк. И целият е ваш. Просто трябва да погледнете. Как димът поглъща домовете. Как стоманените нишки на снарядите се ... |
|
|
Песен за мен Никога не искам да забравям мига и момента в който разбрах че започвам да погрознявам забелязах как се е уголемила главата ми с очите си видях как очите ми стават все по-малки как безпокойството ми се притъпява а чувството за хумор става тъмно като изкуството много е забавно да продължавам с песните и със всичките думи те са само за теб аз няма да се пенсионирам аз няма да умра като хората докато съм жив ще ти давам от горивото си аз съм една престаряла бензинова колонка която плюе живот. Тома Марков Рисунките в книгата са дело на Александра Чаушова. ... |
|
|
На 4 септември 2025 г. бяха връчени наградите в станалия традиционен национален литературен конкурс Янаки Петров в град Средец. Книгоиздателска къща Труд бе сред партньорите на конкурса, а най-добрите произведения отново събра в красив алманах. Тази година в конкурса участие взеха 300 творци с над 1000 авторски стихове и разкази. Номинирани за награждаване бяха 20 от тях, 11 получиха награди. Всички 20 номирани творби са включени в новия алманах. "Отваряйки врати за талантите на България, третото издание на националния конкурс за литература показа, че тази инициатива вече се е утвърдила като уважавана и ценена ... |
|
|
Кой е героят в тези кратки прози? Персонаж с видимо солидна интелигентност, прозорливост, умение да прониква и анализира пластовете в днешната човешка природа. Предизвикателен, обезпокояващ и същевременно дистанциран. Предпочита да чете ненаписаните книги, държи страната си препарирана върху бюрото си и веднъж в годината пътува до пустинята Калахари, за да обърне пясъчния си часовник. Всеки от фрагментите в тази книга е пленително честен, неочакван и завладяващ. Гелдберг вариации са своеобразно стилистично откритие и риск, поет от Ева Липска - да отвори така широко пространство в книгата, позволяващо да се спестят ... |
|
|
съставител: Антоанета Николова. ... В този сборник са представени четири поколения жени и техните мъже, за които поезията има дълбок и определящ смисъл. Те са: Тотка Панайотова и Анастас Самоковлиев; Пенка Самоковлиева и Никола Николов; Антоанета Николова и Йордан Георгиев; Звездомира Георгиева и Христо Стефанов. Луната Луната - призрак бледен... от векове залутан, тревожно бди в нощта. И в блянове унесен, във мрака непрогледен на сините цветенца излива си скръбта. Тя нежно ги целува с лъчи си сребробели. Те мило се усмихват, запели тихо в хор. И кротко ѝ разправят: На запад загори ли във пурпур ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162163164165166167168169170171172173174175176177
