"Самовглъбяването и способността на автора да навлиза и в най-сложните аспекти на човешкия живот е една от характерните черти на поетичното творчество на Тодор Билчев, но те особено силно се усещат в четвъртата част на настоящата стихосбирка. Авторът, опитвайки се да си обясни житейските пътеки, дава на читателя и своя отговор на многобройните въпроси на ежедневието, но и на една от фундаменталните философски категории - за смисъла на съществуването. Разглеждайки живота като една илюзия, която сме принудени да приемем за реалност, ние не спираме да се взираме в просторите на необятието, търсейки себе си навсякъде. ... |
|
|
Милена Буржева е поетеса, писател и театрален критик, известна както в България така и във Франция. Автор на множество публикации и седем книги на български език. "Празници умират като хора" е осмата ѝ поред книга. Четири, от предложените в нея разкази, са публикувани в три френски списания. "... Една стая винаги вика някой при себе си и ако не отиде някой отиват духове,а тя тогава започва да вика още повече и отиват още повече духове...""... Понякога те седяха до мен на масата и си говореха кой какво от тях е откраднал, кого е пребил или убил. " Значи и в големите къщи може да има ... |
|
|
"Читателите, които се интересуват от поезия, знаят името на Стефка Петкова. Сигурна съм, че търсят стиховете ѝ в социалната мрежа и ще се радват да прочетат и втората ѝ поетична книга. Очакванията им ще бъдат възнаградени. Стефка Петкова умее да привлича вниманието със самобитната си поезия, познавайки добре законите на поетическия изказ. Тя владее не само класическата форма, при това я владее безотказно, но и така модерният бял стих при нея свети, подчинен на умението ѝ да подрежда думите така, че да се обичат една друга и да завладеят сърцето, не само очите. Авторката знае наизуст правата на ... |
|
|
"Александър Бъчваров е майстор на импресията и на късия разказ. Увлича читателя с богатството на езика, с тънката си наблюдателност, с умението си неочаквано в края да ни постави пред проблемите на днешното общество в името на бъдещето. И ако поезията е сълза, то прозата му е самият плач... Бъчваров изследва причините за плача - умиращия живот в селата, патриархалния бит и добродетели, и изстрадва залеза им." Здравка Маслянкова "Миниатюрите на Ал. Бъчваров са като онези горски цветя, които сте виждали по планинските поляни, в които колкото повече се вглеждате, толкова повече красота откривате. Авторът... е ... |
|
|
"Причудливите му творби продължават да излъчват безжалостна безутешност, балансирана само от радостта на творчеството. Дали са детски стихотворения за възрастни или "възрастни" стихотворения за деца, ще отсъди времето. Сякаш поетът-бохем си поставяше задачата да нарисува с думи света такъв, както би го нарисувал някой жесток наивист, някой перфиден сюрреалист, някой руски абсурдист... Велизар Николов знаеше, че е голям - и не му пукаше от нищо. Беше изпил и изплакал своето. Една от игрите на съдбата му беше да работи като редактор във в. "Тишина", а през последните три години да живее напълно ... |
|
|
Прелестта и очарованието, обаятелността на словото на Евгени Велев завладяват читателя. Дават надежди, че в този свят все още биха могли да се случват красиви неща. Това ускорява пулса на човешкото сърце. Няма друга полифония, освен полифонията на езика. Богатият език, на който са написани стихотворенията в тази поетична книга, пластиката на изразните средства, характерната потайност на иронията или драмата, кипящи под обвивката на уж безпристрастното прозиране на нещата от живота, правят поезията на Евгени Велев неподправена, естествена, озарена не от блясъка на флашката, а от пламъчето на страданието и надеждата, ... |
|
|
„Ръкописът на книгата „Кислород” (това е работното заглавие на книгата „Аз – кръстопътен” – бел. ред.) съдържа 27 завършени стихотворения! Страстно написани, завършени! Тя трябва да се издаде и да се чете от всички ни. "Аз съм за тази книга! Тя ми харесва. Тя трябва да се издаде. Защото принадлежи на всички ни!” Христо Фотев, 18. IV. 2002 г. „Не съм толкова малък, че да отдам свръхзначение на гореказаното. Но не съм и толкова голям, за да не уважа жеста на една голяма душа. Благодаря.” Пламен Киров, 2003 г. ... |
|
|
"Лус. Седем песни и една любов. Книга за преодоляването на страховете, за превръщането на камъка в плодородна почва, за прераждането, за силата на човешкото, книга за търсенето, която търси теб. Недописана, за да я завършиш ти. Ако си Лус и можеш да обичаш. Словесна изящност, оставяща усещане за докосване на древен пергамент по ръцете ти и напомняща болка от белези на вековна мъдрост, дълбаещи в душата ти. Думи, като арабски коне, като черни щъркели, разкъсващи с полет пустинята на самотата, сред която мъжът е само точката до буквите, а жената е мъдростта в текста на живота. Лус не е просто книга, не е само поезия, ... |
|
|
В търсене на неизгубеното време. ... "Поезията на Валери Вергилов в "Не си отивам кротък" е не само преобърната метафизика на словото, тя е и разчленен на несъставни части език, и овална изящност, откъртена от самотно сражаващата се душа на своя автор. Скъп ми е, мил ми е и знам колко трудно се надживява (ако въобще е възможно) орисията на клетките, събрани в тленно тяло и споени с временните енергии на душа, дух и нагон. Стиховете са възторжено-тъжни философски песни, изваяни с вещина. Мъдри са и дълбоки, тътнат като прииждаща вода с бучащия си ритъм от думи и рими. Разтърсваща поезия! Напомня ми на ... |
|
|
Лилия Йовнова е родена 1999 г. и е още твърде млада, за да се нагърбва с определението "поет", затова предпочита Линдгреновото "нещотърсач". На 15-годишна възраст печели изданието "Малки поетики". Преди дебютната си стихосбирка "Моментът преди порастване" има публикации в множество издания, сред които са "Кръстопът", "Литературен клуб" и "Ах, Мария". Поддържа виртуалната платформа "Неразбирателства". Надява се някой ден да намери правилните думи за това, което има да каже, но знае, че има много време дотогава. "Стихотворенията на Лилия ... |
|
|
"По-лесно е да напишеш стихотворение, отколкото разказ, а да не говорим за роман. И това е така, заради чисто техническия детайл със свободното време, търпението и волята за работа часове наред. Същевременно, стихотворението е по-въздействащо, да кажем, от есе (или поне така смята авторът). Стихотворението може да застане почти както си иска, може да бъде свободно, сковано или бледозелено. Ето защо тази книга е пълна със стихотворения, които можеха да бъдат разкази, лекции, речи и статии. Много от тях всъщност са упражнения на мисълта, възникнали от случайни реплики в приятелски разговори." Владислав Христов ... |
|
|
"За да четеш и разбираш поезията на Мария Славова, мисълта ти трябва да умее да се хвърля в най-дълбокото и да изкачва най-високите върхове. Няколко вида последователност не е лесносмилаемо четиво, а книга, която би могла да те преведе през теб самия по няколко различни пътеки, обръщайки хода на времето и посоката на собственото ти световъзприемане. Последвай я без колебание!" Ива Спиридонова "Философска, но не философстваща, поучителна, но не назидателна поезия. Скъпи читателю, не зная дали това поетично пътешествие през Няколко вида последователност ще те направи по-последователен, но със сигурност ще ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162163164165166167168169170171172173174175176177
