Стихове и поеми ... Вечерен праг Стоя пред своя дом сега. И нищо, че ветровете вече пълнят мрака... На своя праг застанал, аз ще чакам да ме засипе пепел от огнище, стрела от смях, искра от късен огън, и радостта от нови светли думи, от вярата, че есенната шума ако поискам да премина, мога. По хълмите жълтеят диви круши. Небето носи септемврийски птици. Аз се оглеждам в техните зеници и виждам как далечен огън пуши. Другарите ми са край оня огън и вдигат тежко вино в тежки кани, а в песните им като в люта пяна кипят неясни мъки и тревоги. И тръгвам бавно. Някак бавно помня чертите им, от вятър неизтрити. Те ... |
|
"Книгата, с която Снежана Иванова отбелязва своя 50-годишен юбилей, включва стихотворения от стихосбирките "Вторият живот" (1990), "Клинописи" (1991), "Той" (1993), "Убежища" (1994), "Нощта на Брахма" (1998), "Праг зад вратата" (2001), "Отдалеч" (2004), "Излизане от Тулча" (2006), а също интрото "Приказки от другата смърт". "Винаги съм се питал коя от всичките над 10 книги на Снежана Иванова е най-добра. Писал съм за много от тях и досега нямам отговор на този въпрос. Всяко ново заглавие, излязло изпод перото и, изненадва ... |
|
Новата книга на Валентина Радинска ще зарадва читателя, макар да е пропита с приглушения, но осезаем като подземен тътен, порой на болката. Една от най-големите съвременни поетеси с невероятния си талант превръща личната болка в общочовешка и общодостъпна, подарява ни я като дъжд, който измива прашните ни души с обещание за слънце. "Несбъднати души - ловци на дъждове! Прокрадват се през вятъра, и в облаци стаени тъй жадно се стремят към други светове - и пращат тънък лъх крилата им студени... За миг, за малък миг елате в моя мрак - във крехкостта на пламъка, във краткостта ми земна! Станете дъх и слово, станете ... |
|
Под общата редакция на чл.-кор. проф. д-р Иван Гранитски и д-р Панко Анчев. ... Сън за щастие, Епически песни, На острова на блажените."Пенчо Славейков е един от най-сложните и противоречиви поети в българската литература от края на XIX и началото на XX век. И до ден днешен той не е приет еднозначно като значим и епохален творец, определящ характера и посоката на движение на българския литературен процес след Освобождението. Причината според мен е, че още не е разбран. Явлението П. П. Славейков показва, че българската литература окончателно е навлязла в своята модерност и затова толкова шумно и драстично ... |
|
Специална поредица - "Най-доброто от високата българска класика". ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдания и ще пребъде в третото хилядолетие. Томът "Почакай, Слънце" предлага избрани творби от творчеството на една от най-талантливите ни поетеси - Дора Габе. В изповедно-поетичен стил творбите ѝ долавят не само лиричните отстъпления, а и учестения пулс на гражданското вълнение. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от ... |
|
Книгата съдържа непубликувани досега стихове на Павел Матев, предоставени от неговата дъщеря Уляна Матева. "Къде са българските думи? Нима народът онемя? Или съвременно безумие заля античната земя? Нима пророците измряха, незащитили свойта чест; и нови седем смъртни гряха с духа ни ще търгуват днес?" ... |
|
Съставител: Роман Кисьов. ... "В българската поезия Здравко Кисьов е от творците, чието присъствие след смъртта не утихва, а нараства. С годините поезията му не губи, а усилва своя звук. Дори за онези, които сме следили неговото богато творчество, сега то придобива особена тежест - вероятно защото го осъзнаваме в неговата цялост. Сборникът Светлопис е сериозно, обхватно и безупречно съставено издание. Времето има нарастваща нужда от поезия с такава съвест и такава чувствителност." Калин Донков "Това не е просто книга в памет на бащата от сина, това е книга в памет на поета от поета. Тя съдържа най- ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Малцина са съвременните български поети, у които така остро и болезнено отекват противоречията на времето, както у Иван Пейчев. Поезията му сякаш е арена на непрестанни стълкновения - там си дават среща добро и зло, любов и омраза, живот и смърт. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Страх Очите ме болят от много слънце, от погледи, тютюнев дим и вино, от ветрове и облаци разкъсани, от гари, ... |
|
Многоточие е книга на Виолета Пенушлиева, която е главен секретар на Съюза на независимите български писатели. Член е на Световната хайку асоциация с множество награди. Нейна хайга е на Възпоменателната стена за вечни времена във Възпоменателен център Цунами в град Фокушима, където са поставени сто художествени творби за Фокушима от целия свят. Театър и поезия - начало и край на творческата ѝ същност."Тази книга на Виолета Пенушлиева Многоточие е оригинална и въздействаща не само с неповторимото си и енигматично заглавие, а преди всичко с богатите художествени внушения и жанровото многообразие. След ... |
|
Книгата е част от поредицата "Библиотека "Музеи на български писатели" на издателство "Славена". ... "Един от най-нежните и същевременно трагични лирици в нашата поезия е Димитър Бояджиев. Наред с Яворов той е създател на психологическата лирика у нас, а техен следовник е Димчо Дебелянов. Той е и сред представителите на българския символизъм. Този син на Пазарджик отрано изпитва жестоките неволи, които разпъват душата му на кръст и го довеждат до страшното решение за самоубийство. Лириката на Димитър Бояджиев се характеризира с изтънченост, финес, изящество, музикалност. Нежните чувства в ... |
|
"Това зад мене расте, удължава се като сянка; това пред мен се изплъзва като риба от ръцете ми. Само острието на ума още ме брани и наранява, държи ме насила будна, крепи на върха си моя дъх, моя дух. Отиват си едно по едно сетивата - но умът ще затръшне последен вратата!" Станка Пенчева ... |
|
Версия Тревога преминава през сърцата като пустинен суховей. И ето, оживели времената при теб ме връщат, Галилей....Пред оня страшен съд уж бил си казал, че все пак, тя си се върти. Едва ли! - Тази всеизвестна фраза не би сглупил да кажеш ти. Излишно е било! - Той, съдията е знаел сам, че се върти. Но много му е трябвала лъжата, та своя храм да защити. Така се е родил под небесата поредният човешки срам....Защото никоя лъжа пресвята не е спасила никой храм! Добри Жотев ... |