Биньо Иванов е един от най-причудливите български поети, който не може да бъде поставен в което и да е литературно течение, тенденция или поколение. Ударният му стих има зашеметяваща сила – той прекършва езика и неговите конвенции и налага собствен порядък, в който непрекъснато се усеща една екзистенциална празнота на битието. Няма теми, няма разказ, няма образи, в поезията на Биньо Иванов сякаш и въздух няма. Тя е едно особено безвъздушно пространство, в което предметите и чувствата се стопяват и анихилират. Невъзможно е днес някой да пише поезия на български, без да е влизал в това пространство – поезията на Биньо ... |
|
В настоящата книжка са подбрани най-хубавите стихотворения и песни за деца от испанския поет Федерико Гарсия Лорка (1898 - 1936). Със своята игривост, с мелодията, дълбочината и пъстрата си палитра те ще донесат радост не само на малките читатели, а и на всеки младеж, на семейството или на учителя в училище. ... |
|
"По някакво странно стечение на обстоятелствата напоследък се случи да попадна на стихосбирки, написани след повече или по-малко продължително мълчание на автора. Причините за това смълчаване са различни, но симптоматично е, че след паузата се появяват по правило силни и вълнуващи строфи. Изкушен съм да предположа, че в дълбокото е немотата на поета. В дълбокото - на чувството и мисълта - е поезията на Анна Лазарова, в онази човешка дълбина, в която се срещат и сливат делничното и вълшебното, добре познатото ни и връхлитащото ни чудо. И ние, читателите на тази великолепна поезия, трябва да благодарим на поетесата, ... |
|
Емил Симеонов ни изненадва с неочакваните прозрения на своята стихосбирка "Накриво писан". В своите произведения той най-често тръгва от конкретен детайл от разпознаваемата действителност и го разгръща до широките обобщения на житейската философия. Така ксероксът говори за смъртта и дори носи смъртта, подреждането на библиотеката отвежда към мястото на "Книгата на живота", а зимното дърво започва да говори за усещането за виновност. Зад привидно кротките стихотворни наплитания се крият неопитомените стихии на делника. ... |
|
За хората, които никога няма да забравим. Тези, които са изпратени на земята, за да ни покажат, че доброто съществува:"Сега ще продължаваш да живееш у всеки - вляла капка доброта, тъй както само ти умееш - като комета, прелетяла край света."За любовта, която срещаш веднъж в живота, и за смелостта да я изживееш - голямата, силната, бурната, спокойната, вечната:"Приказна обич във фина позлата. Хиляди пъти теб - моя любов."За спомените, които нахлуват нощем и те карат да вкусиш от онези несравними мигове на щастие, по детски изживяно. И за тези, с които си ги споделил:"Знаеш ли какво е да си ми ... |
|
"Ще ви издам една тайна: Веселина Ангелова си има личен ангел, който понякога седи а един светофар и си клати краката. Когато някоя от обувките му падне, тя започва да пише. На мястото на сърцето си той има липи. И обратното. А тя рафинира тази дантелена чувствителност в думи и ни я дава сякаш между другото. В Сърце и липи метафорите и образите отстъпват на голямото, на важното - на начина, по който тази книга ни кара да преосмислим света, себе си и света в себе си. И ако това ви звучи абстрактно, защото още не сте прочели книгата, върнете се тук и после. Думите на Веселина Ангелова няма да избягат, ще ви чакат. ... |
|
"Стихотворенията на Димитър Пенчев са лирични изповеди, в които доминираща тема е любовта... В случая Любовта не е просто чувство. Тя е изведена като състояние, което подчинява цялото съществуване на лирическия герой." Тодор Каракашев "Любовта, да, като че ли тя е сърцевинното ядро в тази сложна, многоизмерна поезия; но тук липсват директните признания и емоционалните възторзи или страдания - "описанието" ѝ в повечето случаи е някак дистанцирано, хладно, философско обективно, независимо от метафоричната върволица на изразяването ѝ. Тук Той и Тя са твърде условни... Несъмнено " ... |
|
Сборник със стихове на Хелиана Стоичкова. Отнето Мечтах за свят (някога мечтаех) да бъдем всички по-щастливи. Да няма страх, да няма глад - живот без спомени ръждиви. Но ето днес с очите си видях, че някой ми открадна и мечтата. Разби света на пух и прах, изсмя ни се в лицата. Не искам да съм тих, нито спокоен. И нямах планове по миналото да тъжа. Изчаквам само онзи миг удобен напред отново пак да продължа Да си намеря нещо, което да обичам и да не мисля за угрозата в света. Да вярвам, ако щеш, просто да обичам и теб и мен, една мъничка мечта. Хелиана Стоичкова ... |
|
"Последният Буенос Айрес е книга за войната, която отдавна е прекрачила видимите си граници и е нахлула навсякъде в нашия свят - дори и в най-интимните му пространства. Тя раздира нашите защити, свлича илюзиите ни като ненужна дреха, вмества се в нас и ни превръща в свои убежища, влече ни от ада през ада към ада. Това е апокалиптична книга, която се опитва да прогледне отвъд апокалиптичното, трагична до мозъка на поетичните си кости, но и яростна дотолкова, че не допуска трагичното да се утаи в униние и меланхолия. Книга, която завихря времената, успоредява нашето днес с палеозоя и мезезоя, и напук на всички ... |
|
"Времетраене" е стихосбирка на талантливата млада българска поетеса от Велико Търново - Невена Борисова. Родена е през 1987 година и е завършила езикова гимназия с изучаването на немски и английски език. Образованието си продължава със специалност Журналистика, като по-късно се записва и Социология. За стиховете си печели отличие на Младежкия литературен конкурс още през първата си година в университета. Невена Борисова смята, че литературата и журналистиката имат много допирни точки свързани с опознаването на хората. Дебютната ѝ стихосбирка е публикувана през 2008 г., когато е и високо оценена от ... |
|
Светове Като слепия бродя сред вас пипнешком - без да зная къде сте, какви сте. Тъмнината е моят естествен подслон. Затворете очи и ме вижте. Цяла вечност изглежда живеем така в светове непознати и чужди. В тях се лутаме ние не с тояжка в ръка, а след своите слепи илюзии. Владимир Попов Владимир Попов е роден на 25.05.1942 г. в Русе. Завършва Втора гимназия "Баба Тонка" в родния си град и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е редактор в литературни вестници и списания, сред които сп. "Родна реч", сп. "Пламък", в. "Литературен форум", и в изд. & ... |
|
Коледа, подаръци, елхи. Опашки пред офисите на куриерите. Печката се моли силите ѝ да стигнат за всичко, което ѝ се готви. Махмурлукът се усуква като хиена и чака своя час. Дунавско хоро. Какво ще ни остане за първите дни на януари? С какво да се възстановим и подкрепим след празниците?"Защо тази книга е за нас? Защото историята на поезията е махало. И книгата на Мария е талантливо отклонение от точката на литературен покой. Защото стихотворенията в "Книга за нас" съдържат в себе онази сила на тежестта, благодарение на която трептят. Те знаят всичко, което съществува в противоположната посока на ... |