"Поезията на Белослава Димитрова е директна, стреля направо в челото. Думите ѝ раняват и самонараняват. Без запетайки, без дрехи, без кожа - "тъжни бесни зли". Като това около нас, като това вътре в нас. Между Марина Абрамович, Франсис Бейкън и Гюнтер фон Хагенс. Първа книга, която не се страхува от себе си, не се страхува от нищо. Очарователно груба и заразително жизнена. Безкомпромисен дебют - действа като енергийна напитка, като скок от ръба на Вселената, като въпроса: "сега да видим дали ми се живее". Сега да видим как ще я преглътне голямата празна уста на литературата." Силвия ... |
|
|
"Откакто Катерина ме остави - човек от самота какво не прави! - прибрах от двора котка и със нея не лошо напоследък си живея. Във скута ми тя скача, като пиша, потърква гръб о мен, в носа ми диша и гали ме по бузата с мустаче. - А бе любов! - помислям си. Обаче когато вече много ми додява, аз первам я: - Досадница такава, марш в кухнята! - Но тя извива гръб и бързо си намира някой ръб на стол, на скрин и почва да се търка усилено о него, да му мърка със същото старание горещо... Изобщо любовта - голямо нещо!" ... |
|
|
"В българската поезия няма закъснели дебюти, има отчаяно подранили. Силвия Недкова ни показва, че стиховете не само трябва да се преживеят и запишат, но и да се изчакат да прекосят реката на времето. Всеки неин стих е войник, който е преминал своя маратон, умирал е хиляди пъти върху седлото, преживял е вихрушки и порои, но е пренесъл поверената му вест. Стиховете в книгата са писани над 30 години. Не много често литературата ни се изправя пред подобно личностно хладнокръвие, пред такъв старателно поддържан респект към писането на стихове и издаването на поетични книги. Умението да се чува истинския ек на думите през ... |
|
|
"Така ми се лети далеч, далеч, при пъстри, при сияещи звезди..." ... "Преди няколко години едно младо момиче дойде на стаж в издателство "Слънце". Всички бяхме впечатлени от деликатната ѝ интелигентност и работоспособност. Трябваше да ѝ напомняме да спира да работи и да почива. Усмихваше се учудено, защо прекъсваме така приятните ѝ занимания. Бе затворена в себе си, разговаряше малко. И ние, хората в офиса, пришпорвани от железния график на книгите, като че ли не се помъчихме достатъчно да я опознаем, да достигнем по някакъв начин до сърцето ѝ. След това се премести да ... |
|
|
Въведение в Предметознанието Предметчета – патеричета на танцьорка със скъсан менискус. В едно се опреш, от друго се оттласнеш, боиш се темпото да не напредне преди теб, че как ще го догониш в музиката с търкулнато калерче, с оголено вретено или пък с чехълче, преселило в небитието последния изпролетил молец. Предметче тук – предметче там. Съзвездия, рояци, самотаци... Умилквам им се, за да ми послужат, а дълго недокосваните вдигат такава артистична, прашна врява, че в пух и прах е моята възхита да им се радвам, само да ги гледам. Говоря им, на всички им говоря, но само някои от тях ми отговарят и по това приличат ... |
|
|
Разкази в стихове. ... "Обединяващото заглавие "Роман за Лисан" се използва още в ХІІІ в. по повод на група разкази за животни, с централен конфликт около вечното единоборство между Лисан и вълка Изангрен. Всички тези разкази се придържат до единна форма на стихосложение - осмосричен стих с т.нар. плоски рими. Създадени в периода 1171 - 1250 г., те са дело на двадесетина анонимни автори. Всъщност някои текстове назовават двама от тях - Пиер дьо Сен Клу и Ришар дьо Лизон, - но доколкото не знаем нищо повече от техните имена, те не носят никаква информация за тълкуване на творбите. По-късно разказите за Лисан ... |
|
|
"Роман Кисьов е поет с изтънчено усещане за мяра. Мотивите в неговите картини и стихове са хармонично преплетени. Самият Кисьов е изключителен познавач на теологията, философията, митологията, историята (особено българската) и литературата, което е и видно от неговите стихове. Кисьов е, преди всичко, роден поет. Той е също така поет, който се стреми към лаконичност на изказа, стреми се към поетическия идеал – с малко да се каже много... Леснодостъпна, а същевременно дълбока, мисловна и преживяна, поетиката на Роман Кисьов със сигурност няма да остави равнодушни истинските любители на поезията." Жарко Миленич & ... |
|
|
Лирика, драми, поеми ... "Преводът на поезия е сложно, високоотговорно, изискващо и талант, и ерудиция изкуство, което изпълнява важни функции в живота на всяка нация. Той едновременно е и просветителство, и средство за естетическо възпитание, и акт на гражданско съпричастие, и творчество в собствения смисъл на думата, и фактор, ускоряващ развитието на стиха на възприемащата литература. Преводаческото дело на Гео Милев блестящо съчетава всички тези функции и това го прави едно от най-забележителните явления в българската култура на XX век."Петър Велчев ... |
|
|
Тази илюстрована стихосбирка държи будно чувството на гордост и преклонение пред нашите сърцати личности и герои ( Левски, Ботев, Вазов и други) - за да помним героизма в битките, за да подсилваме патриотичното в себе си и да го отгледаме, и в децата ни. Да обичаш и милееш за Родината си е привилегия и дар, присъщи на хора - осъзнали нетленното в себе си. Извисили се над материалното, злободневното, меркантилното, които вдишват, съграждат и мечтаят. И се прекланят пред нашите предци, които през вековете са били безстрашни, жертвоготовни, родолюбиви и жадни за свобода - за да я има България! Данаил Таков е автор на ... |
|
|
"Къде се пресичат философията, еротиката и поезията? Коя е точката на пречупване на тия три сили, които движат света, ако не самата любов? Отговорът бавно и в детайли ни дават двама поети и един философ, които знаят какво правят. Удоволствието, което ще изпитате от прочитането на тази книга съвсем не е абстракция. Въпрос на вкус е да си го доставите." Росен Карамфилов ... |
|
|
"Антологията е първи опит да се представи по-широко пред българския читател все още малко познатата поезия на Черна Африка. Като всеки първи опит, в нея неизбежно ще има и пропуски - някои поети не са застъпени достатъчно пълно, а други въобще отсъстват. Твърде оскъдни са биографичните данни за редица автори. Иска ни се да вярваме все пак, че антологията ще предизвика интерес сред многобройните любители на поезията у нас и ще потвърди думите на южноафриканския поет Ричард Райв."Николай Попов "Няма мелодии черни, мелодии бели, има само музика. И когато запеем, музика ще екне там, където свършва дъгата." ... |
|
|
Избрани стихотворения. ... С антологията "Изгнаници на този свят" българският читател за първи път ще може да се срещне с поетичното творчество на един от най-големите испански философи, Мигел де Унамуно (1864-1936). Издателска къща "Гутенберг" подготвя и издава тази книга по случай 150 години от рождението на писателя. Тук са събрани някои от най-зрелите и дълбоки произведения, в които Унамуно дава спонтанен израз на съкровените си мечти, вълнения и терзания. Представени са всички периоди в творчеството на този невъздържан "будител на духове", включително мащабната поема "Христос на ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162163164165166167168169170171172173174175176
