"Освободи се... остави думите да текат, остави ги да те измият, остави ги монотонни и диви, остави ги да потънат в шума на ушите ти, остави ги да тлеят, да вият, да скитат в чужди глави остави ги свободни! Освободи се... Думите са мъртви на всички езици..." Габриела Цанева ... |
|
Една уникална стихосбирка, която ви впуска в света на поета и ви представя нейните мисли по великолепен начин. Славка Антонова е журналист, работила е като заместник-завеждащ отдел "Наука и образование" във всекидневника "Работническо дело" и главен редактор на месечното списание "Логос". Защитава дисертация по журналистика в Московския държавен университет и преподава във Факултета по журналистика на Софийския университет. В края на 1993г. емигрира със семейството си в Канада. След завършване на втора аспирантура в Канада С. Антонова сега е професор по комуникация и преподава в " ... |
|
Направил самопризнания за „Убийство на щурец“, 1982 (за което го осъждат с наградата „Южна пролет”), опитал да привлече поглед със „Смъртен скок”,1989 (за който пък получава наградата „Ламар”), организирал „Пъдене на лоши духове”, 1991, скандирал скандално „45 стихотворения стигат”, 1993, и опиянен от факта „Живи бяхме да се видим”, 1997, поетът Васил Сотиров ви казва наздраве с новата си стихосбирка „Душата на компанията”. Авторът гарантира за градуса на своите стихове, дори се надява книгата да се окаже галерия от образи, стига всеки да открие нещо от себе си в нея. Впрочем тя е за тези, които поне веднъж са били на ... |
|
Бутикова книга. ... В тази уникална книга са събрани стиховете на Роса Зелената (Ваня Петрова). Светулка В ръчичката скрило светулка, под дърво на въжена люлка с крака до корема присвити и с очички в шепата впити се люлее момченце и пее, а небето над него се смее, че и то, като малко дете, цяла шепа светулки си взе. Из "Сълза от мир" ... |
|
"Невестулката на Леонардо" е вторият поетичен сборник на Вениамин Пеев. Както и в предишния сборник "Виното на лозата" (2014 г.), тук са събрани стихотворения през всичките години на творческия му път. Темите са свързани с християнския смисъл на живота и смъртта, устояването във вярата при враждебни обстоятелства и фокуса на вярващия човек - Исус Христос. Това е поезия искрена и непринудена, носеща полъха на древната християнска вяра, но същевременно и чувствително реагираща на предизвикателствата на съвременността. В много от стихотворенията присъстват мотивите на надеждата и безсмъртието. ... |
|
"Героинята изминава разстоянието от миналото до бъдещето, по най-фактологичен начин и то съвсем уместно, за да пусне здраво дълбок корен в най-отеснялото пространство за човека - празнотата на настоящето. Всяка дума, детайл, рязка смяна или плавно прекосяване на рамката, в опит да докоснем портрета, дава, носи и потвърждава отговорите на нейните въпроси. Тази разходка из времето и пространството е опит да докаже не само на себе си, но и на нас, че след живот без туптящи сърца, безкрайно лутане, превързване на пробойни рани с плач и лицемерни обети е неизбежно да не стигнем някъде. Независимо дали Вегас, Хавай или ... |
|
Структурно и тази стихосбирка следва утвърдената вече за автора схема, като събира поезия, живопис, хайку, хайбуни и хайга в една завладяваща сплав, където гражданският патос естествено преминава в медитативно съзерцание, за да бъдат достигнати най-дълбоките извори на проникновението, да бъде постигнато равновесие в прозренията за духовно бягство и себеосъществяване, за бунт и връщане към света, който можем да променим. И това намира своя израз в композицията - "поетическите" части са две "Нощта на щурците" и "Отдалечаване", следвани от третата, жанрово различна "Хайбуни, хайку и хайга& ... |
|
Стихове. ... "Поезията на Мира Душкова е пълна с неща, с мириси и гледки, тъй както други стихосбирки просто са изпълнени с думи. Може да се каже и така: тук гъмжи от птици, насекоми, хора и животни, уши, опашки, барабонки, джанки, леблебии, улици, кафенета, глезени, сандали... Разбира се, понякога добрата поезия може да проблясва и само в подобни изброявания, но умението на Мира Душкова е да разговори всичко това, да извлече усещане, спомен, смисъл от всяка конкретика. И още нещо много важно - тези стихове имат съзнанието (наречете го философско или филологическо) за непреодолимата напрегнатост и разцепване между ... |
|
"Дъщерите на стихотворението Стихотворението е кръг. Откъдето тръгнеш, там се и връщаш, но някак се оказваш по-нависоко. Стихотворението има архитектура. Тя е уникална. Ако не я уловиш, губиш част от смисъла. Стихотворението има пластове - за мен то е баница с мед и сирене. Аз го обичам така. Стихотворението е надежда. Това не го забравяй. Стихотворението е обич. И ухае на теб. Винаги." Из книгата ... |
|
"Това е дълбаеща книга. Има Киркегорова ирония между редовете, има прикрита лудост, има и много тишина. Паузата в една сложна партитура понякога е по-важна от нотите. А Куманова прави точно това - играе с нотите партия шах, в която винаги има рокада. Всяка дума може да стане царица." Нинко Кирилов ... |
|
"Миризмата е същата която чакаше бях аз от мирис а ти от без дъх сега зная за житото и вика на патките те са празни глинени са като теб и мен кукли за чупене" ... |
|
"Книгата на Георги Маринов е стотен менхир, който дълго ще занимава изследователите; ще се опитват да го нагодят към другите известни мегалити, но той ще продължава да стърчи извън всички класификации и ще указва не път, а състояние. Ако е възможно да има спокойно безпокойство - това е книгата на Георги Маринов. Ако е възможно да има потайно себеразкриване - това е книгата на Г.М. Ако е възможно да има неочаквано очакване - това е книгата на Г.М." Откъс от рецензия на Красимира Зафирова "Мнозина и днес ще попитат: Кой е Георги Маринов? Ще отговорим: автор на няколко стихосбирки, един от деликатните ... |