"Съзерцание" е триезична книга, написана на български език и преведена на английски и японски език. Тя носи подзаглавие "Опити за хайку и други тристишия". Нейн автор е Димитър Минков. Книгата съдържа 28 тристишия. Преводът от български на японски език е дело на Цуйоши Уемацу. Преводът от български на английски език е направен от Кристофър Бъкстон. Книгата е илюстрирана с 29 фотографии на Томас Леонг. Дизайнът е дело на Стефан Касъров. Писателят Людмил Станев определя стиховете на Димитър Минков като "моментални поетично-субективни снимки, които човек може тихо, спокойно и лежерно да разгледа, ... |
|
"За него никой не знае нищо. Той предпочита да остане такъв - невидим, незабележим, встрани от комплиментите и бурните реакции, на разстояние от суетата, която е сграбчила ежедневието ни. Защото знае кое е по-важно за него - да бъде съпруг, баща, приятел. А поет в света на другите. А как бих искал всъщност да го видим повече хора, за да му се усмихнем, за да му благодарим. За да поздравим автора, а да не притесняваме човека. За да поговорим за езика на философията, която той смело демонстрира в книгата си "Три стръкчета нежност". Притеглящо и запомнящо се заглавие, зад което като нанизи се движат думите, с ... |
|
"Силни, експресивни, разказващи, обичащи, такива са стиховете в тази книга. Израснали като дърво, с корен в сърцето и дали плодове, които имат вкус на любов. Крайъгълни камъни от един автопортрет, хронология на едно завръщане. А когато направиш избора да се завърнеш, да се върнеш назад във времето, ти не знаеш какво ще откриеш. И това е смелост. Ретроспекцията е динамичен портрет на себе си, разказ за растежа на сърцето, след който отново си цял. Създаден от обич и думи.Ю Ива Спиридонова, редактор "Книга, в която любовта бяга през сезоните, не вярва във възрастта, носи аромат на вода и цветя, приспива тишината, ... |
|
"Красиви образи на неудобството да живееш - това откривам в стихотворенията на моята някогашна студентка Илияна. Виждам как от близостта думите ѝ цъфтят и узряват. Виждам я как расте." Марин Бодаков "когато нощта завърти колелата си на пълни обороти и в безсънието си обърнем гръб един на друг зашивам устните си зад които напират обвинения завивам мълчанието на топло и галя косата ти наум." Илияна Генова ... |
|
„Една сутрин, както си вървях по пътя, попаднах в един бял стих. Беше чиста случайност, защото белият стих, или свободният си е толкова бял и прозрачен като въздуха - толкова невидим и неконтролируем. Просто невероятно – как го нацелих. И естествено, денят ми се разпиля по цялата улица, излезе извън града, напусна държавата, мина през Европа, подритна света като футболна топка, нагази в Космоса и му изгубих края. Озовах се навсякъде. Земни и извънземни мисли излитаха и се връщаха в главата ми, кацаха по цялата космическа карта, навъртаха се из алеите на историята, прескачаха оградата на новата ера и се връщаха още по- ... |
|
"на това място в този миг и в тази възраст спокойно спри застани тихо и се потърси в делото на свойте дни" Из "На това място, в този миг" ... |
|
"Старият художник Платно, палитра и триножник. Останалото – колорит. Навярно старият художник след миг ще се превърне в мит. Пейзажът го унася в дрямка със вятъра, кавал надул... Дали животът беше в рамка или пък само в паспарту? Ще сложи той последна четка, което всъщност е черта – дойде часът за равносметка и край на всяка суета. Дърветата се обезлистят, остават птиците без глас и някаква тревожна истина ще стигне може би до нас. Не с четка, а в ръка с тояжка под тегнещия небосвод художникът излиза от пейзажа на собствения си живот." Васил Сотиров ... |
|
Най-после българският читател може да намери в книжарниците сборник със стихове на Гриша Трифонов. Книгата "Архипелаг" спечели Конкурс на Министерство на културата и е издание на Литературен кръг "Смисъл". Гриша Трифонов (1955 - 2015) е поет, писател, журналист и издател, композитор на много песни по стихове на популярни български поети. Носител на националните литературни награди: "Южна пролет", "Георги Братанов", "Изворът на Белоногата", "Златен ланец", "Славейкова награда", "Иван Пейчев", и международната награда "Цвет радости" ... |
|
"Има и щастливи редактори! Историята ми с Красимира Макавеева е любов от пръв прочит. А за историята с Бивши смърти и рождения сама си завиждам, защото работата с талантлив човек е... богоизбрана работа. Да живееш в поетичния свят на Краси е привилегия. Висока, честна, горда, а не горделива, поезия! Щастлива съм, че бях съучастник. Сега съучастник си ти, читателю! Вече завиждам и на теб!" Камелия Кондова, редактор Втора кожа Ева гузно мълчи и опипва с очи пустотата - гъста, лепкава, топла, като сок от онази смокиня. Ева още обича Адам, вярва в Господ и помни змията, но е късно да тръгне. Пред нея е само ... |
|
"Ако перифразирам Одън - "дъждът роди поет". Може би лондонският дъжд, може би меланхолията на мегаполиса, самотата на космополита? Не зная какво е родило тези стихове. Съмнявам се, че и Димитър Ганев знае. Но се радвам, че ги е написал. Силна, дълбока книга." Иван Ланджев "Да фланираш из един свят, вече видян и описан преди теб, да се рееш из книги, градове и любови, вече прочетени и обходени... И с един късноромантически замах да ги снабдиш отново с отровния чар на тъгата, да събудиш минали гласове, да бродиш подир Бродски из късните есени... Иронии и меланхолии да се застъпват пътем... ... |
|
"...По мостовете в устата на статуите топи се сняг. Глад... Студ... Под краката ни земята изстива. Зная, че трябва в по-топли страни да отидем, но не мога да мръдна оттук, другаде няма аз да те срещна, само тук преди девет години в алеята със въздишащи статуи..." Из "Мигът завинаги" ... |
|
"През първата половина на 90-те Ирина Баткова се появи сред кипящата от експериментаторска енергия, но кажи-речи езотерична млада поетическа съобщност с две книги ("Обърнатите катедрали", 1993 и "Рунически знаци", 1996), които поразиха читателите си със съвършената си графична прецизност, с преднамерената йероглифна застиналост на едно писане, което се доближава в процедурите си до рисуването – до онова рисуване обаче, в което магическото и ритуалното е същественото и с което пещерните хора са хвърляли мрежите си върху душите на издебваните с други мрежи тела на животните. Отправяйки това иронично ... |