Настоящата книга събира всички съхранени стихове на Иван Пейчев, както и двете му най-известни пиеси."Той самият беше въплъщение на поезията." Тончо Жечев "Иван Пейчев - с истинска осанка на месия, ненадминат волнодумец, мълчаливец маг: величествено присъствие." Любен Петков "Иван Пейчев е този, в чието лице поезията се чества ежедневно, самото му присъствие (...) инициира празник на поезията." Михаил Неделчев "Иван Пейчев е гигантски поет, неповторим, автентичен, един от най-фините и деликатните лирици редом с Яворов, Дебелянов, Христо Фотев, Борис Христов, Константин ... |
|
16 разказа от известния български художник Онник Каранфилян разказани с чувство за хумор и самоирония на каквато са способни големите творци и заклетите философи. Книгата е илюстрирана с авторски колажи от стари фотографии и разнообразие от различни художествени техники и похвати."Всеки художник е писател, защото изображенията са прозрачна материя, през която се вижда словото - смисълът им е равен на думите, които успяват да се подредят в главата на зрителя, на историите, които мълчаливо му разказват. Така че може да възприемете тази книга и наобратно: не като истории, илюстрирани с доизкусурени фотографии, а като ... |
|
В Наведнъж са събрани негови произведения от този дълъг период от време. Период, в който авторът се наложи и като един от най-самобитните гласове в съвременната българска поезия, и като професионалист в областта на рекламата."Наведнъж са текстовете, събирани в продължение на седем години след дебюта на Стефан Икога - Непукистика. Задъхани, разхвърляни между кварталите и улиците на София и Българското Черноморие, стиховете му рисуват картини на хармоничното съществуване, на споделеност, както и картини на истерията, гнева и ненавистта като отговор на всичко, което ни заобикаля. Препоръчва се да се четат накуп." ... |
|
"Поезията в книгата на Росен Кукушев е ярка, чувствена, ерудирана, движи се свободно между времена и пространства. Сърцето отпива от света с хедонистичната страст на вярващия в живота, на прощаващия на живота, откривайки необятни нюанси. Любовта, болката, радостта се сливат в общ вкус, в който може би не е нужно да ги отделяме една от друга. Завръщане в Александрия е пътуване без крайна точка - всяко пристигане води до нови пътища и ни оставя надеждата, че имаме още поне един шанс да преначертаем границите - безмилостно и нежно." Виолета Кунева "Росен Кукушев умело създава своята поетическа ... |
|
"Това е поезия, която не се страхува да бъде и екзистенциална, и етична. Защото на нея ѝ е важен човекът в неговите базисни състояния, човекът, който опитва да опази една същина, независимо от провокациите и клопките, пред които настоящето го изправя. Може би и затова в тази книга отвъд чувствата, отвъд справянето с ежедневието толкова важни са измерването на времето, преодоляването на разстоянията, нанизването на пространствата, пропускливостта, която мотивира бягствата, и онзи неистов копнеж да си друг и да бъдеш другаде. Накратко, това е книга за посоките в света, но и вътре в нас, която прави дългото и ... |
|
Тази книга е написана от българка-емигрант, учен и човек, за когото писането е връзка с източника на вдъхновение и живот. Пеперудата е плод на многогодишен трудна авторката, преминала през превратностите на времето в нейното лично развитие на два континента с три различни култури. Авторката е родена в северозапада, в Бяла Слатина, китно градче в дунавската равнина, известно като родно място на поетесата Блага Димитрова и поетът Николай Хрелков. По професия е молекулярен биолог, възпитаник на Софийският университет. След докторат в Италия, работи много години в САЩ в държавния и частния сектор като водещ учен със ... |
|
Накрая След бездиханния живот и бездиханната любов, под призрачния небосвод с металносребърен обков прииждат морните вълни на моите последни дни. Затънал съм до гуша в тях, но, Боже мой, не ме е страх! Обичах и обичан бях - благодаря ти, че живях... Петър Анастасов Петър Анастасов (1942 - 2023) е един от най-уважаваните български поети. В своето творчество той изследва темите за родното, интимното, уютното, за приятелството и любовта - отдадена, но и загадъчна. Негови пиеси са поставяни на театралните сцени в цялата страна, а по сценариите му са заснети няколко телевизионни новели. В настоящото издание са побрани ... |
|
Иван Странджев е роден на 12 май 1953 г. в гр. Пловдив. Учи в СУ Климент Охридски до трети курс Българска филология, а след това завършва Театрална драматургия във ВИТИЗ Кр. Сарафов. След завършване на висшето си образование се завръща в Пловдив. Член е на Съюза на българските писатели. Негови стихове са превеждани на английски, руски, словенски, чешки, немски, унгарски, бурятски, узбекски. ... |
|
"Този творец владее мащабите на духовните пространства. Неговото пътешествие в есхатологическите глъбини на библейските тестове ни убеждава, че той е от безстрашните пътници които търсят небесните врати на Спасението според точното наблюдение на Светлин Русев. Художникът е открил и преминал през тези небесни врати - чрез пределна концентрация и съзерцание, чрез саможертва и смирение е прозрял, че противоречието в душата на мислещия човек ражда всесъздаващата болка на самотата. И както самият Николай Майсторов подчертава, тя е стъпало в две посоки: "Първата посока е в безличната пустота на материалната ... |
|
Книжката включва стихотворението Хаджи Димитър от Христо Ботев."Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка. На една страна захвърлил пушка, на друга сабля на две строшена; очи темнеят, глава се люшка, уста проклинат цяла вселена! Лежи юнакът, а на небето слънцето спряно сърдито пече; жътварка пее нейде в полето, и кръвта още по–силно тече! Жътва е сега... Пейте, робини, тез тъжни песни! Грей и ти, слънце, в таз робска земя! Ще да загине и тоя юнак... Но млъкни, сърце! Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят ... |
|
"Ще започна стиховете по хронологичен ред. Както съм ги писала, година по година, първо най-старите, до ден днешен. Акцентът на моите стихове е предимно любовта, любовта не просто като любов на жена към мъж или на мъж към жена, любовта към приятелите, към света, към дадено място, към дадено събитие." Румяна Генкова Повелителят на душата Като буен огън гори ми душата. Като силен вятър свисти ми главата. Тичам във гората, стъпвам по тревата. Богата е земята, пълна е душата. Искам да тичам, да хвана зората, но от любов подкосяват се краката. Искам да пея, да викам, но от любов пресъхва ми устата! Искам да ... |
|
"Аз, който пях за райската градина изгубена с човешко непокорство, възпявам днес възвърнатия Рай с покорството на едного за всички, сред всичките съблазни надделял над Съблазнителя и сам надмогнал безчетните лукавства, и въздигнал Едем наново насред пустошта. Един е син на Зевс, а друг - на Марс, дорде завоевателката Смърт не потвърди, че те са просто хора до гуша в грях, чудовища, достойни да свършат в страшни мъки и позор. Но ако има в славата добро, то се постига с по-различни средства, не с хъс, насилие или война, а с мирен труд и мъдрост извисена, с умереност и кротост." Джон Милтън Английският поет и ... |