Илюстрации: Калина Мухова. ... Това е книга без думи, подсказана от едно прочуто стихотворение на Атанас Далчев. Историята тук я разказват картинките. Вдъхновени от едноименното стихотворение на поета Атанас Далчев и доразвити по сценарий на Зорница Христова, сцените в книгата "Балконът" оживяват през изумителните графични картини на младата художничка Калина Мухова. Дъждовна нощ над града. Постепенно кадърът се приближава и се фокусира върху минаващ по релсите трамвай и един балкон на ъгъла на сградата: "...обикновен, но само че зазидан: един балкон без никаква врата." Атанас Далчев, "Балконът& ... |
|
Екатерина Григорова (1975, Добринище) е редовен преподавател от 2007 г. в Нов български университет, където води курсове по новогръцка литература, превод на художествен текст, практически новогръцки език. Автор е на множество публикации с поезия, както и на публикации в областта на новогръцката литература. Носителка на второто място от Националния конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови за лирично стихотворение (2014). Нейната стихосбирка "Фарадеев кафез" (изд. "Жанет-45") е удостоена с една от наградите за поезия на Националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" (2013), както ... |
|
Първа награда в Националния конкурс за любовна лирика "Горчиво вино - 2017". ... Красимир Костадинов e роден на 17.06.1981 г. в гр. Пловдив. Завършил е езикова гимназия с английски и немски език в гр. Хасково и право в ПУ "Паисий Хилендарски". Има една издадена стихосбирка - "28 години мълчание", отличена с Национална литературна награда "Хермес" за поезия през 2010 г. В свободното си време обикаля по интересни и малко познати места. През 2017 г. печели първа награда в Националния конкурс за любовна лирика "Горчиво вино", организиран от НЧ "Братя Миладинови - 1914& ... |
|
Поезия, проза, пиеси, писма, статии. Пейо Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов) е роден в Чирпан на 1.01.1878 година. Поет, прозаик, публицист, талантлив преводач и интелектуалец, заедно с редакторите на списание Мисъл (1893 - 1907), той ратува за културното и естетическо израстване на българската литература. Участва в македонското националноосвободителното движение от 1902 до 1903 година. Член на задграничното представителство на ВМРО. Заместник-поддиректор на Народна библиотека през 1905 година, драматург на Народния театър, София от август 1908 до 1913 година. Настоящият том включва цялото Яворово литературно ... |
|
Има много приказки и легенди, които опитват да обяснят това - защо през март носим два усукани конеца, вързани за ръцете си, и защо не трябва да ги сваляме, докато нещо не ни увери, че пролетта идва. Тази книга не разполага с готов отговор на този въпрос. Но ни напомня, че със самия акт на връзване, чрез това простичко действие, ние придобиваме правото сами да изработваме своите малки поличби за пролет. Снегът вече не ни плаши. Сред замръзналата бяла нощ нещо горящо, живо, неуморно търси пътя си към следващия сезон. "Годината на Март" - това е времето, нужно, за да догоним сърцето си. Представяне нося лицето ... |
|
"Приятелката на един поет забременя от друг поет. Жената на автомонтьора поетът заобича и умра. Затова аз казвам: най-добра написаната с дим жена е. Ирина - примерно, Ирина - от Тютюн." ... |
|
"Стихотворения" е третата стихосбирка на Йордан Фурнаджиев, чрез която той утвърждава отново своята физиономичност и автентичност. Несъмнено той е сред така наречените "мъдри" поети. При него няма да срещнем ярки и ослепителни поетични изригвания, той разчита на духовната дълбочина, на собствените си разпятия, които терзаят душата му. Забележителен е усетът му към природата. Очевидно тая дарба е наследена от баща му. Лириката на Йордан Фурнаджиев е топла, сърдечна, в неговите стихове усещаме неподправена ласка. Той търси да проправи пъртина към другия човек. Йордан Фурнаджиев е странстващ духовен ... |
|
Книгата на Боян Ангелов "Понякога" освен силната си художествено-естетическа страна, излъчва и продуктивна социална енергия, тъй необходима ни на обезвереното съвременно общество. ... |
|
"Това е една история разделена на отделни стихотворения, написани в различни периоди и от множество гледни точки на едно и също чувство. А именно - любовта, която е единствена сама по себе си, която винаги живее в човека, но постоянно заема нови форми. Понякога прилича на човек, любимият ни човек, но в края винаги оставаме насаме с нея. Понякога изглежда, че ни е напуснала съвсем, докато не си позволим да я открием в себе си отново. Понякога е прекрасна, понякога е само шанс - да се опознаем. Понякога е сложна, друг път неусетно ни обзема. И абсолютно винаги е дар, каквото и да изпитваме. Знаете ли колко много хора ... |
|
Превод от старокитайски: Евгений Карауланов. ... Поетичните преводи в сборника отразяват период от близо двадесет и пет века. Стиховете са групирани условно в три раздела: "Поезия преди династия Тан", "Танска поезия" и "Поезия на Петте династии, Сун, Юан, Мин и Цин". Първият раздел включва превод на няколко творби от най-древния паметник на китайската поезия - "Шъ дзин" (Канон на поезията) създаван през XI - VI в. пр. Хр., стихове на първия известен поет Цю Юан, юефу - народни песни, записани от Музикалната палата, носеща същото име, стихове от Тао Юан-мин. Във втория, най-обемист ... |
|
Балада за мрака И що за няма нощ лежи край мен в земята на поетите, избити все в гръб и нощем - за да бъдел ден? И що за ден - креслив, нечистоплътен - в прокисналия български живот? Народ да вземе някой да измъти, че тук това е вече ненарод! Иван Есенски Иван Есенски е роден на 21 ноември 1949г. в с. Мухово, Софийска област. Завършил е философия и българска филология в СУ Климент Охридски. Работил е като строител на обекти в България и четери години в гр. Железногорск - Русия. Бил е редактор в РТЦ - Пловдив, отговорен редактор на Радиоцентър - Пазарджик, главен редактор на военна редакция в БНР, директор на ... |
|
"Те са тук - бургаските поети и художници, които са напуснали този свят. Но те никога, никога не са си отивали от нас. И сега нашето сърце, петимно за приятелство и близост, отмерва техните стъпки, усеща диханието им, откроява гласовете им. Те са тук. Заслушани в прибоя и корабните сирени, запленени от омаята на златното и синьото, предизвикани от съжителството на кобалта и ултрамарина. Прииждат направо от литературните четения, от изложбените зали, от кафенетата или от слънчевите тротоари. Бързат да населят белия лист с ритъма и римите, да възкресят живописното платно на статива с новите багри. Те са тук... Всеки ... |