Евгени Велев е поет, художник, доктор на науките и професор в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Има редица публикации в областта на изкуствознанието, естетиката, културологията, наукознанието и визуалните изследвания. Автор е на десетки статии, научни доклади, монографии и книги. Носител е на Първа награда за поезия в конкурса "Мелнишки вечери на поезията". Поетичната му книга "Атрофия на сетивата" няма претенцията да е поредното рекламно явление с дълголетието на литературна еднодневка. Защото всички опити на твореца да разкрие през оптиката на мерената реч мировъзренията ... |
|
Двуезично издание - на български и английски език. ... Поемата "Гарванът" носи световна слава Едгар Алан По и се превръща в едно от най-знаковите му произведения. Поемата е основа на множество препратки и заемки в популярната култура. Оказва влияние и вдъхновение на много съвременни творци в литературата, киното, музиката. Едгар Алан По е роден на 19 януари 1809 г. в Бостън, САЩ. От дете е сирак. След като учи за кратко във Вирджинския университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно през 1827 г. с малка стихосбирка, подписана анонимно. Известен е ... |
|
Достойно есть - това са поетите на България, увековечили нейния образ чрез мощта на българския дух и слово. За да ни има и през XXI в., техните стихове-прозрения трябва да са част от веруюто и националното самочувствие на всяко следващо поколение. Тревогата и надеждите ни са отправени към тези, които днес са в училищата и университетите. Петко Славейков е едно от големите имена на българския културен и политически живот през Възраждането и в първите десетилетия след Освобождението. Развива важна културно-просветна дейност и до 1847 г. събира 2263 песни, пословици и поговорки. Издава вестниците Гайда и Македония, ... |
|
"Когато ненадейно се изправиш пред страшния и зейнал небосвод, не тръгвай още, запретни ръкави и тихо прошепни "Живей, живот!". Живей, живот! Живей! Живей, прекрасен! Как не съзнаваме, че си във нас. Как те пилеем... Глупаво... Ужасно... И ден след ден... Изтичат...Час след час... Но радвай се! Защото още гледаш. Защото чуваш. Дишаш. Плачеш. Спри! И осъзнай със колко светла щедрост природата живот ти подари." Недялко Йорданов ... |
|
"В тази книга са представени двама велики персийски поети: Саади и Хафез. Първият от тях, живял през XIII век, е написал в последните години на живота си две знаменити поетически произведения: "Гюлестан" и "Бустан", а вторият, живял през XIV век, е прочут с безсмъртните си газели и рубаи за любовта, виното, свободомислието и човешките наслади като път от мигновеното към вечността." Йордан Милев "За какво ти е букет набран, по-добре вземи ти Гюлестан. Розата живее в срок уречен - моят Гюлестан ще бъде вечен." Из "Гюлестан" "С песен и сърдечно слово - пак, и пак, и пак ... |
|
"Небесна гледна точка съдържа стихотворения, които съм писал през XXI век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат - жив си. Не те ли четат, не те ли помнят - и да са жив, мъртъв си. Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта. А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална ... |
|
Аненски, Бунин, Волошин. Трима големи художници, живели и творили в преломно време. Единият в надигащата се буря успял не само да съхрани поривите на душата към по-съвършен, макар и трудно постижим свят, далече от враждебното ежедневие, но и да вдъхне увереност на цяло поколение поети, дало облика на неповторимия сребърен век в руската поезия. Другарят в носталгията си не само по отличаващото време, но и по едно изчезващо завинаги битие, оставил златни страници в съкровищницата на своята родна литература, поема по пътищата на изгнанието, за да се завърне в истинската си родина - руската душа. И третият, предпочел да ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... В "Кървава песен" поетът Пенчо Славейков е летописец. Той се домогва до националното и чрез народния бит и народната героика, и чрез свои лични вълнения. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
"Тъгата расте: дърво на празното място. Отляво." Из книгата Виолета Воева е родена в Бургас. Завършва "История“ и "Българска филология". Пише стихове, есета, статии. Занимава се и с фотография. През 2012 г. прави самостоятелна фотоизложба. Автор е на стихосбирките "Зимно море", "Свободни като въздуха", "Отворен финал". Нейни стихове са преведени на английски, италиански, испански и руски език. Живее и работи в София. ... |
|
Детска литература за възрастни! Защо не? Второ издание. ... Тя е Лулу. Ако я поканиш да живее в библиотеката ти, за нула време ще видиш как "възрастните тревоги" се стопяват, щом ги погледнеш по детински. Лу ще те заведе на частен урок по нежност при една къпина, ще ти покаже как се става прозрачен, защо "нещастие" произлиза от "неща" и какво се крие в сънните албуми. Тази тънка книжка е за възрастни, които все още се чувстват деца. За онези, които не се вземат много несериозно, обичат рисунки от акварел и изобщо не държат да пораснат. Лу е нарисувана от италианската художничка Ромина ... |
|
"След Ботев, Вазов, Пенчо Славейков и Яворов поезията на Дебелянов е поредната екстазна пулсация на отечествената нравствена енергия. Спъван във външното си развитие - трагедийно смазан и разчленен от безумията на посредствени и продажни политици и управници, българският дух се разгръща в териториите на духовната вселена. Една безгранична и всемогъща държава на фините трепети, на божественото откровение и прозрение, на внезапните и яростни тласъци на народнопесенния гений. Една материализирана империя на духа, на словото, което е у Бога, и Бог е словото. Ето как българският характер намира божествените си ... |
|
"Надявам се, че този мой обратен поглед не е само старческо бягство от тъгата на днешния ден. Може би той е опит да разбера нещо за себе си и за моето поколение. Мисля си: оня вечен въпрос на човечеството - "Кои сме, откъде идваме, накъде отиваме" - си задава поне веднъж в живота и всеки отделен човек. Тази книга е опит да отговоря на моето "Откъде Идвам"... Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: "Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб." Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот - това е вече друга тема. Ще кажа ... |