Подай ми ръка и аз ще те поведа към чистата, човешката, реалната твоя същност. Нарисувах скици на най-съкровеното ти и не забравих да оставя пространство, в което да донагласиш своя свят, своите представи. "Думите ми" са за теб, за нас и мен. Ива Спиридонова посвещава живота си на езика и думите. След като завършва "Връзки с обществеността", "Старобългаристика" и "Българска филология", избира да продължи да споделя с околните любовта си към словото. Дебютната ѝ стихосбирка е сбъдването на мечтата ѝ да издаде стиховете. "Стиховете на Ива са точно това - дар, бликащ ... |
|
"В българската поезия внезапно влизат безумно млади и непредвидими поети. Те преобръщат с лекота гледните точки, четат ни през гълъби, кучета и сънуващи скакалци, заключват в най-малкия музей на света най-голямата прашинка. И със същата непосилна лекота говорят за изтъняването на света. Истинска радост е да откриеш и работиш с такъв поет. Прочетете тези стихове, името ще запомните сами." Георги Господинов Александър Габровски е роден във Варна през 2002 г. Пише от 10-годишен и членува в литературен клуб "Касталия". Печелил е редица национални литературни конкурси за ученици, като най-скъпи за него ... |
|
Двадесет и два начина да изживееш себе си. ... Снежана Иванова е автор на 10 стихосбирки и 3 книги с културологични есета. Превежда раннохристиянски апокрифи. Носител на международната награда за поезия "Сеферис". Член на Световното движение на поетите "Гюетас дел Мундо", на Световното поетическо общество и Сдружение на български писатели. Нейни стихове са публикувани в различни книжни и електронни издания, в национални и световни поетични антологии. Живее във Велико Търново. Работи в Регионален исторически музей - Велико Търново. ... |
|
След Емили Дикинсън "Колекция в бяло" на Агата-А представя за първи път в България поезията на един от най-забележителните представители на руския поетичен авангард от началото на XX век, изящника Николай Гумильов, във великолепния превод на Георги Рупчев. Незаслужено неиздаван досега в България (с изключение на отделни негови стихове в литературни списания), вероятно поради ранната му смърт (разстрелян е през 1921 г., когато е бил на 35 години) или в сянката на първата му жена, великата Анна Ахматова, Гумильов е сред големите майстори-авангардисти в руската поезия, основател заедно с Ахматова, Манделщам, ... |
|
Настоящият том със събрани страници от поезията на Веселин Сариев ще покаже неоснователността на каквото и да е подценяване на лириката му, ще покаже в цялост прочетено и не съвсем добре прочетено и усвоено; той ни дава петте излезли приживе книги "Здраво утро" (1982), "Пред края на кръга" (1989), "Съзвездие от мигове" (1998), "Горски дух" (2000), "Златна клонка" (2001) заедно с експериментите му в областта на визуалната поезия, но и няколкото неопубличностени досега големи проекти - останали незавършени, но имащи интелектуалната мощ на истински съдбовната поезия. Това са ... |
|
Сирил Кристо е поет, фотограф, документалист, активист и син на артистичната двойка Кристо и Жан-Клод. "Наметало, течно като времето" е стихосбирка, в която поезията е вдъхновена от проектите на родителите му и е писана в разстояние на много години. Словесните изображения разкриват средата, в която е израснал. ... |
|
Поетът, чиито сетива са толкова чувствителни, че реагират и най-лекото разместване на молекулите в прегръщащия го свят, открива музика дори в мислите, дори в тишината... Такъв поет е Иван Росенски – усещащ мелодията във всичко, обличащ ѝ думи римувани, за да потече, като „Нещо пеещо“, уловено в книга. В поетичния калейдоскоп на тези 48 страници има събрани кратки поетични мисли за десетки малки и големи мигове от живота. "Снегът се стопи, всичко се раззелени и косът свирна. Пролет гората си хвърля чернилото върху хората. След копривата, щир, лапад и лобода се яде през май." Из "Нещо пеещо" ... |
|
"Шеметен вихър от думи! От думи, които никога не са равни на себе си - те ту се удвояват в огледалото и се стъписваме, неспособни да различим оригинала от копието, ту внезапно прекъсват и ни оставят ранени от недоизказаното, ту ни залюляват в някакво сладостно безвремие, което толкова наподобява щастието, ту ни подгонват по неизбродими пътища и ясно разпознаваме синкопите на нашата номадска кръв. В този словесен вихър се открояват две думи, които оправдават безсънията на поета - прошка и човечност. И непоклатимата увереност, че думите все пак се връщат." Проф. д. ф. н. Цочо Бояджиев ... |
|
"Ако човек жив все още помни, ако духът му в нашите огромни на битието и небитието усеща още полух от небето; ако последната любов е ден последен и от живота му, ако наведен над себе си, намери там утеха за онова, което му отнеха тирани, словоблудци, бури, време - събраното във шепите си семе той в слънчеви пространства ще разпръсне, за да изчезне.. Или да възкръсне." Из книгата "Новата книга на Андрей Андреев "В този край на света" е заредена с неприсъща сякаш за този поет енергия на бунта, съмнението, несъгласието, възражението. През годините сме свикнали да възприемаме Андрей Андреев ... |
|
На вашето внимание е втората част на "Алманах", подготвен от членовете на Клуба за поезия и музика "Св. София, Вяра, Надежда и Любов". Приятно четене! В алманаха Аспарух Вангелов Васил Пешев Вълчо Камбуров ст. н. с. д-р инж. хим. Димка Пиналова Евелина Аврамова Живко Лазаров Кирил Марков Красимира Стоянова д-р Любка Костова Мариана Попова Менчи Динкова-Мелпомена Николай Томов Никола Статков Петър Вангелов Румяна Лякова Стоян Петров Христо Христов Иванка Янкова Кирил Димитров Минко Танев Светла Пачева-Карабова Мария Болгурова Цветанка Георгиева ... |
|
"Защо "Рана"? Защото раната оставя белег? Защото исках мое хайку да остави драскотина. И още: защото раната е нещо осезаемо, боли, носиш го в себе си, после отминава и не съвсем, оставя спомен. Какво казва детето: "този белег е когато паднах с колелото". Не е същото, раната е друга, болката е друга. Боли и има ли лек? Природата! Тя, която е преди нас. И светлината, която дишаме... И въздишката - като поезия. Като хайку, като миг и явление, като съчетание на покоя с движението. Като мирис на сезоните. И моето хайку, като "един звук, един дъх". Поетичната енергия на хайку. После идва ... |
|
"Тънък и блед месецът. В лед всичко сковано Бие камбана, вие се дим. Амин." ... |