Настоящето издание съдържа творби на Стефан Тинтеров (Вен Тин) и Владимир Стоянов. В книгата са събрани стихотворения, художествена и публицистична проза на Стефан Тинтеров и критически текстове на Владимир Стоянов (Защото съм избранник - Творчеството на Вен Тин в контекста на българската литература). ... |
|
"И търсейки в делата свои мечтите си да сътвори, мълчи човекът, не говори, животните говорят повече дори! Мечтае, търси своите успехи - да бъде той призван, признат, да бъде някъде начело във някакъв човешки блян! Но той мълчи и не говори, не казва ни добро, ни зло, разчитайки на свойта тайна, човек се спъва, пада и дотам." Дарина Русинова-Джебарова ... |
|
"Владислав Христов е един от най-издържаните, последователни и съдържателни съвременни български поети, които в нюанса, във финото, едва незабележимо изменение търси и открива поетическото настроение и въздействие. Бих оприличил тази негова книга на тушова рисунка - едно движение на ръката, но овладяно до съвършенство и ето го стихът!" Митко Новков "Комореби" е най-добрата сбирка от мигновения на Владислав Христов. Тя продължава неговите наблюдения и самонаблюдения на словесен фотограф. От книгата лъха свежест, финес и чувство зя мярка - и в броя на философските питанки, и в безброя на вътрешните ... |
|
Подай ми ръка и аз ще те поведа към чистата, човешката, реалната твоя същност. Нарисувах скици на най-съкровеното ти и не забравих да оставя пространство, в което да донагласиш своя свят, своите представи. "Думите ми" са за теб, за нас и мен. Ива Спиридонова посвещава живота си на езика и думите. След като завършва "Връзки с обществеността", "Старобългаристика" и "Българска филология", избира да продължи да споделя с околните любовта си към словото. Дебютната ѝ стихосбирка е сбъдването на мечтата ѝ да издаде стиховете. "Стиховете на Ива са точно това - дар, бликащ ... |
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна – голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
|
Емил Верхарн израства сред просторите на Фландрия с нейното буйно пролетно цъфтене, с проливните дъждове и дебели снегове, с грубите делници на отрудените хора - и нищо чудно, че ранните му стихове са по-скоро картинни с тежката сочна четка на старите фламандски майстор, славословещи битието с грижите и простите човешки радости. И по-късно, когато се обръща към града, този истински октопод, който изсмуква силите на живота, Верхарн запазва свежестта на своите възприятия, мечтата си за един по-хармоничен свят. Наричат го поет на стихиите, на величественото и това иде от сътресенията и тътена на епохата, които неговото сърце ... |
|
"Поетическият свят на Фима Клетникова е богата мозайка от преживявания, опитности, идеи. В него свой лиричен изказ намират и интимността на любовта, и самотата, и болката от загубата и изгубения рай, и метафизичната вглъбеност и обръщане към феномена на съществуването в дълбоко и смирено единство с природата и Бога... Това е поезия на опростени думи с директно назоваване, положени в лирико-медитативен контекст, от който потичат стихове на преживяно и промислено вдъхновение." Матея Матевски "За Фима Клетникова е валидно Хьолдерлиновото поетическо кредо: "На нещата да им се даде форма, а на формата - ... |
|
Второ преработено издание. ... "Мой малък, уплашен по рождение човек, ти си връхна дреха на душата ми, ти си едно жестоко изключение в синдромите на тоя свят... Мой малък уплашен човек, вкопчан в опашката на времето, положителен антигерой на епохата - все едно ли е нищожен ли си, или унищожен? Ти участваш в хаоса, в движението - от къщи на работа, от работа - вкъщи, ти имаш собствен слънчев часовник и собствен малък уплашен човек, но зависи ли нещо от теб, щом си зависим от всичко? Мой малък, забравен, готов за подвиг човек - аз не съжалявам лудите си братя и никога не съм се хилил на хората, замислени за цвета на ... |
|
Книгата Настояще в бъдещето от Маргерита Ал. Сидерова съдържа новели и стихове с рисунки. ... |
|
Българският офицер На България той беше гордостта и със смелостта си я прослави, с обич живота си ѝ обеща, че за нея всичко ще направи. С високия си дух и вяра в Бога, на войниците опора беше, те идваха при него с тревога, победителят пред тях стоеше. Тъй славата му се прочу навред, по родната земя и вън от нея, често сърцето бе парче от лед, но вечна жар от славна епопея. Добринка Михайлова ... |
|
Избрани стихотворения и още нещо! Не мога с всекиго да се простя - забързаните влакове не чакат. Задъханите влакове свистят на релсите по дългото разпятие. Не мога с всекиго да се простя - в очите ми ирония играе. И стигнал сам до края на света, пак се завръщам... в себе си. Това е. ... |
|
"Когато вселената въздиша, поетът чува първи. Но и обратното е вярно с всичка сила. Вселената чува въздишката на поета. И в това негласно споразумение се раждат стиховете на Милка Яначкова. С годините се научих да разпознавам кога зад една поезия стои животът, преживяното, истинската болка, истинската радост. Белият лист изисква честност и не прощава изсмукани от пръстите излияния. Затова ме развълнува поетичния свят на Милка - с грижата за земята, със страха за децата ни, с носталгията по родината и... с онази надежда, че още не е късно да станем по-добри. Това прави нейната поезия - очовечава и в този смисъл е ... |