Йордан Николов Велчев е роден на 03.04.1949 г. в Пловдив. Завършва Политехническа гимназия "П. К. Яворов" в Пловдив (1967) и Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий", специалност История (1974). Започва работа през 1978 г. като историк в Окръжен държавен архив - Пловдив. От 1992 до 1994 г. е гл. худ. ръководител на Регионалния телевизионен център в Пловдив, след което две години е редактор на сп. "Военноисторически сборник" при Военно издателство - София. Пише поезия, проза и есеистика. Автор е на изследвания върху взаимоотношенията на цивилизациите в контекста "Изток - ... |
|
Влюбване Едно дете си люлее краката седнало зад очите ти като на стола на порасналия си брат и очаква да го поемат двете ръце на мама двете ръце на татко да го подхвърлят към небето и там някъде по средата малко преди да се приземи стомахът му се е свил на топка и предчувства ... |
|
Колекционерско издание. ... Вечните книги на България е колекционерска поредица от 101 книги. В нея са събрани най-знаковите произведения на българската литература. Освен тях са представени и малко известни, но изключително стойностни творби. Колекцията обхваща периода от ранните писмени паметници на IX век до утвърдени автори на съвремието. Подборът на произведенията е поверен на взискателен редакционен съвет от светила в българската литература, наука и изкуствознание. В българската литература творчеството на Димчо Дебелянов заема важно място, особена страница. Това е страницата на непризнатия приживе, която ... |
|
Васил Прасков е роден през 1975 г. в София. Завършил е философия в СУ "Св. Климент Охридски". Научните му изследвания са в областта на етиката на сексуалните малцинства и религията. Пише поезия, ориза и кинокритика. Автор на две стихосбирки - "Малките" (1993) и "География на времето" (1996, излиза с конкурс на "Литературен вестник"), и на сборника "Arest.com" (2014). Бил е гост-редактор във вестник "Литературен форум" (месечното приложение за ъндърграунд и субкултура - "Мухозоли"), както и водещ на рубриката "Идиот" в същото издание. Един от ... |
|
Вглъбяване във вечните въпроси на битието, бродене из душевните лабиринти на човека, пространствата на неговите мисли и емоции. Философските и психологическите територии се изследват чрез езика. Може ли да бъде изразено неизразимото? Поезията търси отговора чрез богатството своите фигури и чрез жестовете на волево замълчаване и премълчаване. Такива са философските и литературните ориентири за читателите на стихосбирката „Отгласи" от София Филипова и Александра Ивойлова. Използваната поетическа форма е тази на двойки тристишия - първото тристишие съдържа философски въпрос, отнасящ се до вътрешния свят на човека и ... |
|
Винаги има "и" - и после започва поезията на София Георгиева. Подарете си третата ѝ поетична книга - спасението дебне в думите, а световете се разливат във всеки ред!"София Георгиева отново присяда кротко до чудовищата в главите ни и разговаря безкрайно честно с тях. Това не е обикновена книга, а аптечка за душата. Всяка дума закърпва нещо по теб и те оставя с прекрасното усещане, че "и това ще мине"." Георги Блажев ... |
|
Бутилка, чаша и радио е първата книга със стихове на автора Стефан Радев."На пръв поглед стихосбирката може да се стори повече камерна. Но това е измамно усещане, защото в стиховете има драматични вълнения в дълбочина, чувствата са притушени. Известно е, че ако искаме да бъдем чути, то трябва да говорим тихо, шепнешком. Това е тъжна поезия, но в стиховете не властва отчаяние, безсмислие, мизантропия, защото оптимизмът е в Смисъла." Никола Иванов Пролог Тук думите не пазят равновесие. И мен не пазят. А какво? - не казват... Танцуваме със тях по острието на въжето. И мисля си - какво ще стане, ако паднат ... |
|
"Не не плаче пред хората не се оплаква не мълчи на масата не говори за себе си не припада и не вика бърза помощ не отива на психоаналитик не реже вените си не се драматизира не престава да работи не потъва в алкохол не се поддава на отчаяние не имитира щастие не се смее изкуствено не премълчава нарочно не изпитва агресия не изпитва жал не отказва цигарите не променя себе си не си взима отпуска не тръгва на стоп не ражда изкуствена самота не се обгражда с хора не прописва стихове не слуша различно музика не си води дневник не спира с четенето не престава да се люби не губи удоволствие не се отказва от насладата не ... |
|
"Чувствам се ужасно. Той не ме обича и аз си лягам нещастна. Усещам се безпомощна, защото лицето му е толкова красиво, че не мога да спра да го описвам, а не мога да стана да пиша, докато той спи." Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
"Никита Станеску беше астрален поет и човек, живеещ в свой, особен свят. В аурата му имаше нещо неземно, което привличаше и удивляваше всеки, който поне веднъж се докоснеше до него. Домът му в Букурещ беше своеобразен клуб, отворен за поети, музиканти, художници и почитатели. Поет - философ с огромна култура, с изострена чувствителност, с по детски наивна и ранима душа и модерна мисъл и рефлексивен – това, бих казал, бяха полюсите на напрегнатото магнитно поле, в което се раждаха стиховете му. Образният му език изглежда непредсказуемо причудлив и на човек му трябва известно време, за да достигне до глъбините на ... |
|
"Чета, защото обичам. Чета с наслада. Чета, защото искам. Чета, защото обожавам. Чета го в очите ти. Чета го в мислите ти. Чета, защото изписвам. Чета, защото пиша. Чета, за да заспя. Чета, за да сънувам. Чета, за да те забравя. Чета звездите. Чета скришно. Чета задълбочено. Чета във влака. Чета на плажа. Чета, защото имам време, Чета, защото съм подранил. Чета ранен. Чета, за да не нараня. Чета бързо. Чета на обратно. Чета с грешки. Чета до край. Чета на глас. Чета, за да порасна. Чета, защото мога. Чета, защото съм жив. Чета бъдещето ми. Чета и подчертавам. Препрочитам я... Чета!" Ерик Евтимов Мое детство ... |
|
Всяка книга на Екатерина Йосифова е просветление, своеобразно разсъмване на сетивата както за ценителите на изящната словесност, така и за случайно заблудилите се бродници в поетическия лес. Поради особеното свойство на нейните "краткописи" – да сгъстяват протичащото до една дума, те привидно оставят в прогледналите ни очи само по един знак, но той остава в съзнанието ни като дълъг и вълнуващ разказ за осъзнато преживяно. Екатерина Петрова Йосифова е родена на 4 юни 1941 г. в гр. Кюстендил. Завършила е руска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Поетеса. Работила е като учителка, журналистка, ... |