"Поезията на София Георгиева звучи като модерно разказана приказка - в нея живеят всички възможни и невъзможни измерения на любовта, която може да изпита човек днес, без да пести от раните и риска да я има. Сериозна и същевременно запазила детското в себе си, богата на смисъл между редовете, силна на чувствителност и дълбока без усмирителна риза и маски - това е тази книга. Една Зора, която няма да залезе дълго в съзнанието на своите читатели. Една голяма като стойност метафора за сърцето, което въпреки забързания свят наоколо, знае да сграбчва малките моменти. И да им причинява щастие!" Николай Владимиров ... |
|
"Вижте колко съм голяма! Дъждът е бос, но аз не съм. Ягодова луна било... Лу ми каза, че ще ми я подари и тя ще дойде в моя сън. Сигурно ще бъде вкусно... Той ми е приятел, защото винаги изчиства небесата, има винаги бонбонки в джоба и ми говори за някакви не пораснали пеперуди... После ме носи на конче и знае как да ме обича... Шарено ми е със него. Понякога и той е бос - прави се на дъжд..." Луис Дойчинов ... |
|
Книгата събира изцяло три стихосбирки на Пламен Дойнов - "Балът на тираните" (2016), "София Берлин" (2012) и "Истински истории" (2000) и избира отделни стихотворения и поеми от "Висящите градини на България" (1997), "Любовникът и Маестрото" (1993) и "Post Festum" (1992), както и няколко най-ранни стихотворения. Тя може да бъде четена и като първата лична антология на Пламен Дойнов - карта за индивидуален лирически свят, начертана върху ценностния хребет на годините от началото на ХХІ век. ... |
|
|
|
Съдържа спомени, споделени от Ленард Коен. На двадесет и две години Мариане Илен заминава с норвежкия писател Аксел Йенсен за гръцкия остров Хидра. Докато Аксел пише, Мариане се грижи за къщата. Един ден, докато Мариане пазарува в магазина за хранителни стоки, мъж я поканил да седне на масата при него и приятелите му. Той се представя като Ленард Коен, тогава известен канадски поет. Когато непостоянният и експанзивен Аксел изоставя Мариане и новородения им син заради друга жена, Ленард се намесва и двамата започват една нова, нежна любовна връзка. Допълнена с непубликувани по-рано стихотворения, писма и снимки, както и ... |
|
Биньо Иванов е един от най-причудливите български поети, който не може да бъде поставен в което и да е литературно течение, тенденция или поколение. Ударният му стих има зашеметяваща сила – той прекършва езика и неговите конвенции и налага собствен порядък, в който непрекъснато се усеща една екзистенциална празнота на битието. Няма теми, няма разказ, няма образи, в поезията на Биньо Иванов сякаш и въздух няма. Тя е едно особено безвъздушно пространство, в което предметите и чувствата се стопяват и анихилират. Невъзможно е днес някой да пише поезия на български, без да е влизал в това пространство – поезията на Биньо ... |
|
Кънчев е автор на повече от 20 великолепни стихосбирки. Преводач е на едни от най-големите световни поети като французите Гийвик, Ив Бонфоа, Кенет Уайт, американците Езра Паунд, Уилям Карлос Уилямс, Е.Е. Къмингс, нобелиста Чеслав Милош, Збигнев Херберт и др. Самият Кънчев е превеждан в 14 страни. От 2001 година е член на Световната Академия на Поезията. Николай Кънчев беше единственият ни, но неоценен от собствената ни държава, реален шанс за Нобелова награда за литература. Името му се спрягаше от емблематични чужди автори, но от нито един литературен корифей у нас. ... |
|
"Ако гръбнакът на тази книга трябва да бъде издялан от камък, ще е нужна планинска верига. Висока. Но тя не го иска - живее в мярата и мярата диша чрез нея. В Преди тишината абстрактното, високото е сърдечно, а самото сърце е с висок хоризонт. За да я обзреш, трябва да се повдигнеш на пръсти. Много. За да я премислиш - дълго да помълчиш. А мълчанието ти трябва да познава дългото бродене. Но тя и за това не настоява - ненатрапливо предлага възможност. За нов прочит на самите себе си, за промяна и свят с друга мяра. И избор." Валентин Дишев ... |
|
Кнут Одегард е роден на 6.11.1945 г. в гр. Молде, Норвегия. Следвал е теология и филология в университета в Осло и в Кеймбриджския университет. Доктор по литература, 1989 г. Дебютира като поет през 1967 г. с книгата си „Мечтателят, скитникът и кладенецът“ и оттогава е издал 35 книги с поезия, художествена и нехудожествена проза. Международно признат е като водещ скандинавски поет и е един от най-превежданите съвременни поети (на 30 езика), като пет от преводните му книги са на английски, две на френски, две на български, една на китайски и една на арабски. През 1989 г. с решение на Норвежкия парламент му е предоставена ... |
|
Стихотворения и импресии от Гергана Куртакова."А душата ми търси далечни морета. Мечтае за пусти острови. Иска само две неща: Слънце и теб!" Гергана Куртакова ... |
|
„ Георги беше живописец, график, правеше стенописи, пишеше поезия. Най-големият, най-добрият от нас. Раним и много деликатен човек, изключителен поет и един от най0добрите рисувачи на XX век, уникален рисувач. Той е даден от Бога.“ Вежди Рашидов, скулптор „Георги не се вписваше в общия поток хора на културата и на изкуството. Той беше колкото бохем, толкова и самотник.“ Светлин Русев „Георги се стремеше към Бога през целия си живот с творчеството си и накрая Господ си го прибра. Но ние тепърва ще откриваме неговата стойност.“ Камелия Минчева, галерист ... |
|
"Когато варварският азиатец потопи българската държава в кръвта на народа ѝ и го превърна в безправен роб, без право на човешки живот, на имот, на чест, когато народът ни се мяташе насам-натам в 105 въстания, правейки неуспешни опити да се освободи, родината ни позна много знайни и незнайни герои, но един от тях изгоря с такава мощ и блясък, че както тогава, така и днес никое свободолюбиво сърце не може да го забрави! Ние честваме Христо Ботйов по най-различни начини и с времето символът се превръща в ритуал, ритуал на светец, който запазва форма, но почва да бледнее със съдържанието си, дотолкова, че днес ... |