"Архимандрит Серафим от години не е между нас, а християнската му поезия тепърва ще бъде опознавана от широките кръгове на вярващите. Тя е чист поток от строфи, може би просто едно много дълго стихотворение, което само земната смърт може да прекъсне. Мислите имат своята музика, чувствата - също. Но когато поезията се изразява по този начин, съучастник в делото е Светият Дух. Благодарим ти за всички твои трудове, учителю във вярата!" Димитър Коруджиев ... |
|
"Непрочетено" се основава изцяло на ръкописния архив на Димитър Воев и за пръв път представя неговото творчество в автентичен и завършен вид. Димитър Воев (1965 - 1992 година) e български поет, композитор и музикант, чийто най-активен период обхваща годините около падането на Берлинската стена. Той е основател и фронтмен на редица музикални групи ("Парадокс", "Вход Б", "Воцек и Чугра", "Кале"), най-известната от които е култовата "Нова генерация", чийто стил Воев определя като "студена вълна" (cold wave). Най-популярният български член на легендарния ... |
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин. Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна, най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... В томчето поетът е представен с избрани стихове и поемите "Родина" и "Дни на проверка"; редове от биографията и статии от Андрей Германов, Минко Николов и Панко Анчев. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
Двуезично издание на български и испански език ... Книгата е първо българско двуезично издание, в което оригиналните стихове на Лорка са разположени огледално спрямо поетичните им интерпретации на български език, дело на преводача Ромеро. В тома са включени пълните текстове на стихосбирките „Диван от Тамарит” и „Цигански романси”, първата от които изцяло непозната досега на българския читател, а втората позната само отчасти. Към тях са добавени избрани стихотворения от непубликуваните приживе на автора „Сюити”, подробни бележки на преводача към българския читател, както и непоказвани цветни и чернобели рисунки на самия ... |
|
"Има тежки, силни чувства, които ни изпълват, крещят ни, владеят ни. Има обаче и такива чувства, които обвиват органите, съзнанието ни и цялото ни същество с тънък, невидим конец. Стягат ни бавно, променят ни, движат ни, към невидима посока. Поезията разплита примката им. Кара те да дишаш дълбоко. Стига до всичко, което отричаш, че носиш. Гали го с перото си. И после просто го пуска на свобода. Теб също. Любомира Димов знае как да използва перото си. Знае, как да носи тази свобода на читателя. И го прави. Прави го смело и неосъзнато. Удря, гали, размества те. Правилно. Обичам думите ѝ. Свалят ми примката. Тази ... |
|
"Поезията е най-древното магическо изкуство. Шаманите са били първите поети на земята, които чрез мистични заклинания прогонвали злите духове и укротявали природните стихии, за да спасят племето си. Поетите са последните шамани на земята, които продължават да вярват в магическата сила на думите и се надяват с тях да запалят светлинка в душите на хората и да спасят загиващия от бездушие свят. И едните, и другите са наивници, разбира се. Но луд умора няма. В тази книга съм избрал 60 поетически опита, които съм писал през последните 60 години: от 1956 (когато бях 20-годишен) до 2016. Последните няколко стихотворения са ... |
|
"Книга за българския народ" е най-яркият израз на чувството за ненавист и отвращение у съзиждащият човек на колективистичното общество. Тук е показан обратният образ на света, който Вазов изобрази в "Под игото". Образът е такъв не просто защото държавата е попаднала в мръсни ръце, а защото никой друг, освен порокът и злото, не могат да бъдат нейни господари и управници. Затова и старият везир така спокойно и с наслада предава богатия си опит в държавните дела на своя наследник. Няма други закони, по които да се урежда тази система. Противоречието между обществото на хармония и справедливост с ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Томът съдържа стихотворения, басни и епиграми, "Книга за българския народ", редове от биографията на Стоян Михайловски и статии от М. Куманов, д-р К. Кръстев, В. Пундев, М. Николов, М. Неделчев и П. Анчев. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
"Стихотворенията на Чухов? Те са като бадеми. Изящните им черупки проблясват меко, примамват те в книгата, гладки, ясни и непроницаеми. Но когато схрускаш със зъб повърхността на текста, вкусваш ядката на горчивината. Преглъщаш онези отрови на общуването, от които само чувствителен майстор като Чухов няма да се уплаши да сподели с теб, за да те излекува." Марин Бодаков "В кратките мигове на осенение, когато този неумолим хирург – времето – прави разрез в сърцето, любовта, душата и мислите, поетът стои с игла и конец от думи и само той успява да надзърне какво има в дъното на разреза, преди да се опита ... |
|
"Кацушика Хокусай (1760–1849) е японски художник, придобил световна слава с гравюрите си върху дърво в стил укийо-е - термин, който в буквален превод означава картини от плаващия (преходния) земен свят. Този стил е представителен за градската култура през историческия период Едо (1603–1868) и достига разцвета си в края на XVІІІ и началото на ХІХ век, когато центърът на културния живот окончателно се премества от столицата Киото в Едо (днешно Токио), където е било седалището на шогуните от рода Токугава." Братислав Иванов ... |
|
Всяка книга на Екатерина Йосифова е просветление, своеобразно разсъмване на сетивата както за ценителите на изящната словесност, така и за случайно заблудилите се бродници в поетическия лес. Поради особеното свойство на нейните "краткописи" – да сгъстяват протичащото до една дума, те привидно оставят в прогледналите ни очи само по един знак, но той остава в съзнанието ни като дълъг и вълнуващ разказ за осъзнато преживяно. Екатерина Петрова Йосифова е родена на 4 юни 1941 г. в гр. Кюстендил. Завършила е руска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Поетеса. Работила е като учителка, журналистка, ... |